Светът е твърде шумен: 3.) Къде е твоето убежище?

food-wood-coffee-cup-696x522

Уют…

Да имаш място, което да наречеш дом, означава да бъдеш отдаден на сърцето си, да уважаваш нуждите на тялото и съзнанието си. Усещането за бездомност независимо къде си, означава единствено лутане, ненамиране на хармония. И тогава трябва да намериш начин да си я създадеш.

Опитвам се да направя именно това. Да си създам точно този уют, от който душата ми се нуждае. Място, на което времето да забави хода си и умът ми да може да си почине. Място, което ще ми позволява да творя, да се отпусна, да мързелувам…

От две седмици насам спокойствието, което изпитвам е удивително. Имам чувството, че умът ми отказва да възприема негативното. Както казах, веднъж вдигнали своята вибрация, ще ви бъде почти непосилно да я свалите. Или да позволите да някой да я свали. Не, че нямам своите моменти на тъга. Но вече харесвам дори тях. Усмихвам им се вътрешно и знам, че са просто коректор, преживяване, дори моментна необходимост.

Приемането на болката не я прави по-малко болка, но я прави разбираема. Това е като да се сприятелиш. Неусетно започваш да проявяваш разбиране. Хващаш се за малките неща, за да се измъкнеш от голямата и тъмна депресивна яма. Мислиш за всеки мъничък момент на радост като това, че можеш да отделиш 10 минути и да си направиш чаша чай. За това, че когато оправиш масата си, тя ще бъде красива. Малките неща… наивно… но веднъж видиш ли ги, ще станат част от цялостната ти перспетива за онова, което имаш и ти носи щастие.

Щастието е в моментите, в които ние успяваме да го уловим. То не идва, не ни се случва… то е… там. Чака да го видим. Само грандомнията и алчността за повече, пречи да изпитваме чисто щастие.

Каква е твоята крепост на щастие? На време за теб? Как се грижиш за нея.

Няма лоши дни, има лоши мисли! А от лошите мисли смисъл няма. Винаги обръщай всичко в полезност, в ценност за теб самият! 

Дишай… Издишай…

И всичко е наред!

Буден си, усмихваш се, имаш живот на тази прекрасна планета, усещаш слънцето, което те гали. Което всеки божи ден те събужда с “добро утро” и не спира да ти дава топлина без значение колко студен ти изглежда светът.

Бъде слънце, приятелю.

Имаме нужда от повече слънца, които да топлят!

721385fa25d0fe0fc266df467e78de76

СВЕТЪТ Е ТВЪРДЕ ШУМЕН: 2.) Как си създадох тишина. Конкретни стъпки

agriculture-beautiful-country-596893

Здравейте, прекрасни!

Точно толкова – 5 дни минаха откакто реших да опитам да “вкарам ред” в живота си. В последните седмици бях крайно изнервена и изтощена. Намирах слабости във всичко, критикувах… с две думи – бях станала един доста неприятен и крайно студен човек. На първо място за себе си, на второ – за другите.

Докато в един момент си спомних, че и преди доста често съм изпадала в подобни състояния и това е бил моят начин за самосъхранение. Знаех, че трябва да направя нещо, което да ме откъсне от песимистичната рамка, която бях поставила пред съзнанието си и през, която гледах света.

Какво направих и какво се случи през последните дни?

1. 

Признах пред себе си (и не само), че нещо не е наред. Нещо не е както трябва, за да се чувствам така. Започнах да търся проблема и тъй като човек не винаги може да се погледне отстрани – поисках помощ.

Това беше и първата стъпка към подобрението.

От човек, който беше готов да се откаже от всичко, избрах да съм човек, който иска да се погрижи за себе си.

Точно това и направих. Минути след като предприех първите стъпки към себегрижата (реални действия, които целяха именно да помогнат на здравето ми – физическо и психическо) започнаха да валят добри новини. Случиха се неща, които ме зарадваха (без да съм очаквала), а останалото, за което се притеснявах (и не можех да спя нощем) започна да се нарежда от само себе си без аз да правя нищо по въпроса.

Аз единствено предприех действия, с които да се погрижа за себе си, за да се съвзема и да бъда отново полезна.

2. 

Съставих си план, чрез който да създам у себе си усещане за контрол.

Когато умът се лута и в съзнанието е хаос, е хубаво да има нещо, което да играе роля на гравитация, т.е. да ни държи здраво стъпили на земята и да ни създава поле, в което да се чувстваме сигурни и творящи.

Така стартирах “Светът е твърде шумен” и си обещах, че ще се придържам към правилата, които сама си наложих.

3. 

Започнах да изпълнявам плана.

Помните ли, че едно от предизвикателства ми беше да намаля цигарите до 4 на ден? Е, от тогава не съм пушила изобщо. Не защото съм си наложила да не го правя. Липсва нуждата. За момента съзнанието ми отказва да “пали” цигара.

Относно грижата за себе си и точките, които там си бях поставила, бих казала, че доста стриктно се придържам към тях. Да не съдиш е трудно, но когато веднъж избереш да търсиш положителното, след това дори да искаш, не можеш да отправиш критика. Не защото няма за какво, а защото вече усещаш разликата във вибрационното поле около самия теб в моментите, когато го правиш. То е все едно да пиеш отрова.

Относно грижата за ума и благодарността, дори не минава минута, в която да се чувствам така сякаш наистина нещо се е променило. Може би съществена роля изигра именно изборът ми да бъда благодарна. Наложи ми се да проведа няколко важни разговора, но два от тях наистина ми дадоха по нещо ценно.

  • Не слагай етикет на мислите си. Всеки път, когато заклеймиш своя мисъл, ти не позволяваш на ума си да търси решение. Той я категоризира като “тъпа”, “абсурдна” и т.н. и я натиква обратно в океана от тревоги, вместо да й намери бързо решение.
  • Спри да си толкова егоцентриран. Не всичко, което се случва засяга теб. Хората сме толкова различни, но в същото време при наличие на конфликт, ни става ясно колко си приличаме и как едни разговор е достатъчен, за да проявиш емпатия, да разбереш, че си се отнесъл зле и че трябва да се научиш да направляваш изказа и действията си, така че да не нараняваш.

Относно четенето – там знаете съм желязна :))) Благодарна съм, че пътувам толкова време всеки ден до работното си място. През септември прочетох повече книги отколкото може би през цялото лято (когато не пътувах толкова).

Оказва се, че да намираш положителното е лесно, стига да приемеш, че няма друга алтернатива. Дори “негативните” събития, водят до позитивни развръзки. Тогава защо да ги преживяваме сякаш идва краят на света? И тук не става дума за позитивно мислене, а за позитивна нагласа. Приемане. Избор да бъдеш усмихнат и благодарен.

469d624024eeda7411d889dff14e331c

В обобщение… 

Когато изберем да се погрижим за себе си съзнателно и предприемем действия;  когато пожелаем да сменим фокуса и да погледнем от щастливата страна на монетата (този израз трябва да защитя със закона за авторкото право :D), вибрацията се променя и повярвайте ми, ще искате да я запазите такава. Дори да има спадове, ще се връщате към това усещане на радост и лекота.

И точно тук се появява моето усещане за тишина в този иначе шумен и немлъкващ свят, а именно – да се науча как да слушам и да си създам мелодия, без преди това звукът да ме е оглушил. 

А каква е вашата тишина?

Надявам се да съм ви била полезна.

Аз продължавам да се уча и всеки ден се стремя да подобрявам себе си и начина си на мислене.

Скоро ще има и нов update!

До тогава ви прегръщам

:)))

С обич,

Стеф!

Светът е твърде шумен: 1.) Как да изградим постоянство чрез навици и рутина

agenda-bouquet-business-6374

Рутината никога не ми е била силна страна – трябва да призная. Като водна зодия с много огън в наталната си карта, винаги съм предпочитала т.нат. творчески хаос. Уви, колкото и креативен да е той, не винаги помага за правилното насочване на цялата генерирана енергия, изпълваща съзнанието ми.

Забелязала съм за себе си, че съм склонна към дефицит на вниманието. Рядко мога да остана задълбочена в нещо, което не ми е интересно. Заедно с това, фактът, че схващам доста бързо и уча със сравнително висока скорост, прави 90% от нещата, с които се занимавам – скучни.

Освен това съм предразположена към маниакални състояния, т.е. ако към повечето занимания губя интерес почти моментално, защото не са ми предизвикателни или защото съм ги схванала прекалено бързо, то има неща, в които мога да задълбая толкова много, че да забравя да ям, да спя, да спра… буквално потъвам и нищо не е в състояние да ме изкара от това вглъбено състояние. Когато пишех магистърската си теза три месеца буквално бях спряла въртенето на земята в съзнанието си. Бях се отчуждила от света и хората, не излизах и не правех почти нищо друго (знам, че за някои от вас, това звучи ужасно и потискащо, но за мен – това беше раят. Може би едни от най-прекрасните 3 месеца в живота ми.)

Интересното е, че когато правя нещо, което взема цялото ми внимание, ставам най-организираният човек на света. Всичко придобива форма и структура. Правя си подробни планове. Във всеки един момент знам точно какво следва и какво да направя. Никога нищо не се случва от само себе си. Работя часове, дни, седмици, без изобщо да изпитам нужда от нещо различно.

Представете си сега ситуация, в която човек като мен – в чието съзнание цари творчески, маниакален хаос и единствената форма на концентрация настъпва, когато правя неща, които моят разум смята за смислени, трябва да изпълнява временно задачи, които далеч не му позволяват да бъде креативен и организиран по свой собствен начин.

Казвала ли съм ви, че съм и интроверт и че всеки контакт с хора ме изтощава. А казах ли ви колко “обичам” новите модели на работа, в които всичко е open space и ти иде на изхвърлиш наистина всичко що е живо в реалния open space? Никога не съм разбирала логикта на работата в екип и на скупчването на толкова различни по опит, образование, цели, интереси и желания хора, но в един корпоративен свят явно това е вид ценност.  Макар, че според редица прочувания отворените работни пространства не се отразяват добре на социалните способности на служителите. Те се разсейват, не си сътрудничат, нямат си доверие и взаимоотношенията им се развалят. 

Но нека оставим това настрани. Не пиша този текст за масовата публика. Пиша го за себе си и за онези от вас, които изпитват неудобство, дори вина, че не са от онзи вид социални животни, желаещи непрекъснато човешко присъстие около себе си.  В тази връзка оставям и едно видео на Сюзън Кейн, която говори за силата на интровертните в свят, който не млъква. Освен нейната реч, можете да се запознаете и с книгата й – “Тихите”, за която съвсем скоро ще ви разкажа малко повече. 

Та, за да бъдем що годе в мир със себе си във времена, когато ни се налага да се нагаждаме към заобикалящата среда, ни е необходима малко помощ. Аз чета и ровя непрекъснато, изпробвам какво ли не, за да нацеля някоя формула за успех. Понякога се получава, понякога не, но е приятно да чета и да научавам повече от хора, преминаващи през същото. Затова и споделям с вас личния си опит. Вярвам, че всяко знание трябва да бъде споделяно с цел – взаимопомощ, дори цената за това да включва част от личния ми живот да бъде на показ. Защото искам да ви дам реални примери и действително да разберем заедно дали и кое работи.

Наскоро прочетох книгата The Big Book of 30-Day Challenges: 60 Habit-Forming Programs to Live an Infinitely Better Life by Rosanna Casper и ми се стори добра идея да изпробвам част от нещата, за които пише тя. Чувствайте се свободни да се включите и вие.

За да останем на едно място, макар и временно, е необходимо да проявим постоянство. А когато това място в пренаселено от разни странични дразнители, задачата става все по-трудна. Но нека приемем това като предизвикателство за развиване на нов навик или поне развиване на вид търпимост и поносимост. Аз не съм от толерантните признавам и не проумявам например защо някой би говорил просто, за да излизат звуци от устата му, били те и лишени от всякакъв смисъл. 😀

В книгата си авторката разделя изграждането на нови навици на няколко категории. Както казахме, за да възпитаме у себе си някакво постоянство, трябва да си изградим рутина, а рутината е естествен процес, който се развива, когато придобиваме нов навик. Стана ви ясно вече, че аз съм човек, който има нужда от формула. Точна и ясна стуктура. 1+1=2.

Затова ще си начертая план, базиран на прочетената книга, който ще споделя с вас, за да ме държите отговорна за изпълнението му. Когато знам, че съм поела отговорност пред вас и ви дължа някакъв резултат, то това определено добавя мотивация към задачата.

Ако вие сте опитвали нещо подобно, ще се радвам да споделите, за да мога да го приложа и аз. Ако сте чели нещо, което искате да разберете дали работи, но нямате време да го изпробвате, също ми пишете. Ако си паснем с методологията, ще го направя и ще споделя.

Let get started …

  1. FITNESS/ Фитнес, спорт, т.е. някакво движение.

Ако не спорт, не знам кое друго би възпитало навик. Като в тази категория спадат няколко неща: например тичане всеки ден, йога, може да включите и танци, дори качване и слизане по стълбите. Аз ходя на фитнес и ще се опитам да го правя всеки ден.

2. FOOD / Храна 

Тук са включени обичайните заподозрени като премахване на захарта, ограничаване консумацията на месо, приемането на повече вода, плодове и зеленчуци. Аз наскоро започнах да пуша отново и бих искала да премахна този навик. Не изцяло, но искам да намаля цигарите до минимум. Разбира се, минимум може да значи много неща, затова ще си поставя точна цифра – 4 на ден.

3. SELF-CARE / Грижа за себе си 

be perfect in you own eyes, baby… 

Бъдете красиви, обличайте се стилно, гримирайте се, бъдете очарователни за себе си. Винаги ми е било странно, когато някой ме попита “ама за кого се гласиш”? За себе си – това е единственият отговор. Винаги. Красотата е вътрешно усещане и за да се видим красиви в огледалото е нужно да се чувстваме такива отвътре. А за това никой друг не е в състояние да направи каквото и да е.

Така, че 1.) dress up every day се вписва идеално в моя начин на живот. Като тук ще си позволя да добавя и още една точка , а именно – 2.) no complaining, gossiping or judging.  Понякога имаме периоди, в които обичаме да се оплакваме и да осъждаме всичко покрай нас. Винаги съм смятала, че това са най-ползотворните периоди в живота на човек. Да, гаднички са, депресивни и т.н., но точно те са причината да преодоляваме себе си и да намираме нови начини за израстване.

4. MINDFULNESS / Тренинг на ума 

Харесва м идеята да запивам за какво съм благодарна. Рядко го правя. Сещам се, но със сигурност нямам този навик. А благодарността е емоция с много висока вибрация, така че е желателно да я възпитаме у себе си.

Още нещо важно, което смятам да започна да правя. Ако не сте ок с дадена ситуаци, която за момента не можете да промените, започнете да записвате какво харесвате в нея. Знам, знам… ужасно е, мразите я и т.н., но ако нямате намерение да я промените кардинално сега и веднага, за да не ви стресира и разболява, намерете нещо, което ви харесва в нея. Като под “нещо” имам предвид следното: направете си списък с поне 50 неща, за които сте й благодарни. Отново по този начин повдигаме вибрацията.

5. CREATIVITY AND LEARNING

Стигаме до мястото, което за мен е много важно, но и трудно, защото аз непрекъснато уча нещо ново и не знам какво ще се случи утре. Но ми се иска да имам някака организация в момента, затова нека заложим на следното:

  1. Два часа четене на ден – аз чета докато пътувам до работа и обратно. Умишлено съм избрала транспорт, който ми го позволява. Чета понякога и вечер преди лягане, но тогава прочетените страници са доста по-малко.
  2. Три страници от книга на английски – трябва да поддържам езика си и ми се ще да намеря най-оптималния начин за целта.
  3. Документирай какво се случва – с пост или снимка – за да поддържаме мотивацията.

Ако мога да обобщя накратно – какво ме чака през настоящия месец, който започва да тече сега. Не утре, не в понеделник, не на 1-во число… а СЕГА! 

  1. Фитнес (ако съм извън града – тичане и упражнения)
  2. Цигари – ограничаване до 4 на ден. Не съм активен пушач. Последните дни не съм палила изобщо. Пуша основно на работа.
  3. Dress up every day.
  4. No complaining, gossiping or judging
  5. Списък на нещата, за които съм благодарна – всеки ден – 5 неща сутрин и 5 неща вечер.
  6. 100 причини да харесвам настоящата ситуация, която не ми е ок.
  7. Два часа четене на ден.
  8. Три страници от книга на английски всеки ден.
  9. Update на случващото се.

Всичко изброено е важно да се прави всеки ден. При мен изключение прави единствено точка 6, която е по-скоро еднократна, но всичко останало е ежедневна задача.

Ако успея да се придържам един месец към този план и да правя едно и също нещо всеки ден, то смятам, че поне в някаква степен енергията ми ще започне да се навигира малко по-лесно в бъдеще и няма да се разсейвам толкова бързо.

Днес е събота 23.09.2018, т.е. започвам в никакво време, но … важното е, че започвам.

Междувременно ви прегръщам и съм благодарна, че ви има. 

Стискайте ми палци да се справя.

С обич,

Стеф.

Когато Ти си отговорът на нечии молитви

Да живееш – означава не само да се променяш, но и да останеш себе си.

Пиер Льору

 

Знам, че много голяма част от хората се питат защо трябва да има безвъзмездно отдаване. Съгласна съм, че даването е трудно, особено когато не получаваш. Истина обаче е малко по-различна. Всичко, което дадеш, ще се върне при теб. Това е енергия. А енергията никога не се губи. Помислете колко пъти се обръщате с молитва към Някого за Нещо. Отговорът винаги идва под някаква форма и чрез някого. В повечето случай без дори да очаквате.

А сега си помислете за всички хора, които също като вас, изпращат молитви и желания. Понякога именно Вие сте отговорът на тези молитви. Вие сте човекът, който е в състояние да изпълни техните желания. Без да осъзнавате вие сте превърнат в Носител на дадено послание за някой, който има нужда от него. Затова спрете да мислите за себе си като за жертва, която непрекъснато отдава без да получава. Не е така. Ти си изпратен, за да дадеш!

Ако НЕ искате нещо, то неизбежно ЩЕ дойде в живота ви. Защото активно мислите за него. Затова спрете да се самосъжалявате. Изхвърлете вината от живота си завинаги и никога не се връщайте към нея. Това е най-деструктивната човешка емоции. Отървете се от старото и непотребното. Не складирайте. Нито дрехи, нито вещи, нито емоции. Не сте дошли на този свят,  за да притежавате всичко! За всяко нещо си има етапи. Всичко, което ви затрупва е товар. Товар, който ви тегли надолу. Прережете въжетата и изплувайте!

Време е за промяна. Промяна, която трябва да дойде отвътре, от нас самите, от собствената ни същност. Не можем да израстваме без да знаем кои сме ние „тук и сега“, в настоящия момент. Трябва да осъзнаем от къде идваме, до къде сме стигнали и къде искаме да отидем. Промяната започва със себепознанието! Разберете посоката, в която трябва да се развивате в този живот.

Задайте си един много простичък въпрос: „Щастлив ли съм?“ Истински. Удовлетворен ли съм от същността си. Борбата за израстване трае цял живот, но всеки един човек, във всеки един момент от настоящето трябва да бъде наясно дали това, което Е, отговаря на собствения му замисъл. На онова, към което се стреми и което го кара да съществува.

Животът е движение напред. А движението винаги започва отвътре. От сърцето. Само така може да се роди промяната – от съзнанието на Аз-а, от неговият мироглед, от желанието му да бъде възвишен. Израстване чрез усъвършенстване. Това е формулата на щастието. Във всеки един аспект от живота ни, независимо дали искаме да сме по-добри личности, по-добри партньори, родители, професионалисти.

Всяка промяна е трудна. Тя се равнява на мъничка смърт, защото буквално убиваме частица от себе си. Затова всеки път, когато ти се прииска да умреш, помни, че това не е нищо повече от промяна. Метаморфоза. Трансформация. Тя трябва да се случи точно по този начин. Болезнено. Нещо трябва да умре в теб, за да се роди друго. Няма израстване без болка.

Когато си на верен път, нещата се случват от само себе си. Не са необходими усилия. Просто знаеш, че това, което се случва е правилно. Всичко встрани е отклонение. Мястото ти не е там. Не се ли чувстваш естествено и „в кожата си“, ти не си за там. Търсете доброто в себе си. Когато го намерите, ще видите и доброто у хората. Ако сте загубили връзката със собственото си Аз, няма как да се свържете с когото и да било. Може да почукате на сто врати, но винаги ще се отвори тази, зад която има какво да научите за себе си.

blonde-hair-blurred-background-dress-852793

inspiration

Понякога хубавата мелодия е по-силна от хиляди думи. Понякога една дума преобръща Вселени и Вселени коленичат, покорени пред нейното величие.
Понякога един шрих докосва сърцето ти и го разтваря като акварел.
Животът рисува със съдбите ни. Докосва ни с лъчите си и само понякога тихо се пита колко ли непреодолима е човешката емоция. Колко супернови могат да избухнат в душите ни, преди те да се прекършат. Колко галактики се побират във влюбения поглед и колко ли звезди умират в студенината на настъпилото отчуждение.
Вселената има човешко лице и човек побира хиляди вселени в дланите си, когато докосва.
Днес отворих планера си на една от първите страници и видях цитат, който съм си записала с многоточие след него:
“Довърши изречението. Когато астероидите разбият Земята на парчета искам да съм…
Тя се замисли.
– Високо над тях и да гледам надолу.
А ти?…”
А ти?
Ако видиш проблясък, каква ще бъде последната мисъл, което ще се роди в съзнанието ти? Ще целунеш ли някого, ще дадеш ли воля на гнева и на сълзите си, или ще се усмихнеш при вида на смъртта. Кой е казал, че умирането не може да бъде красиво. Умираме все ден, всяка минута, всяка секунда. Повече от нас умират още приживе. Но нима има нещо грозно в това?
… П.П.
/… когато нещо е толкова красиво и не можеш да спреш да го слушаш часове наред… отново и отново/. 

Books to Read On a Rainy Day

В дъждовните дни от последната седмица, меланхоличното настроение може би е завладяло голяма част от читателските сърца и ако някои от вас се чудите коя книга да захванете в това мрачно време, спокойно можете да хвърлите едно око на кратичкия списък по долу.

Самата аз съм в нещо като книжна кома в последните седмици и ми представлява огромна трудност да се отдам на страниците. Мисля, че част от причината се дължи на това, че все още оплаквам разваления си pocketbook и факта, че не успях да си намеря в книжен вариант „Момчето с гълъбите“ от Меир Шалев, но за сметка на това си купих две нови прекрасни книги, за които предстои да ви разкажа съвсем скоро.

Books for the Rainy Days (1)

Та… да си дойдем на думата – какво препоръчва Стеф за дъждовните следобеди, в които няма нищо по-хубаво от това да се отпуснем с любимото ни топло одеалце, да си направим чаша горещ чай и слушайки трополенето на държа по прозореца, да потънем между страниците на приятен роман.

1. „Никога не ме оставяй“ от Казуо Ишигуро си остава един от романите, които подложиха на върховно изпитание моята емоционално книжна душа. Да преживея тази история беше равносилно да това да се изгубя няколко пъти в нея и след това да се преоткрия като различен човек. Мисля, че всяка книга по някакъв начин оставя своя отпечатък в умовете и сърцата ни, и бележи даден етап от развитието, до което сме достигнали. Казуо ми показа, че не винаги емоцията е тази, която поражда емоция. Понякога именно липсата й – може да те докара до ръба на нормалността и да те накара да скочиш оттам.

В „Никога не ме оставяй“ се разглежда клонирането като форма на донорство. Човечеството е достигнало степен на развитие, в което етиката е поставена пред сериозно изпитание. Оцеляване на човека чрез човека като извратена форма на лечение, стои в основата на романа и показва доколко хората могат да претръпнат, когато става дума за собственото им егоистично съществуване във времето.

Това е един драматичен поглед в бъдещето, само че лишен от драмата. Много силни герои. Много силна история. Препоръчвам да гледате и филма. 

never_let_me_go

2. „Когато Ницше плака“ от Ървин Ялом си остава една от най-любимите ми книги, независимо, че съм я чела преди доста време. Това е роман за ума. Роман, който те кара да разсъждаваш заедно с автора и героите, и да търсиш първопричините на всяко тяхно (съответно свое) състояние.

Ялом се позовава на реални личности и събития, разбира се достатъчно добре художествено оформени, но въпреки това запазили чара на истинността си. Самият Ницше (може би любимият ми философ) е подложен на терапия от д-р Бройер – изявен психиатър, приятел и сътрудник на Зигмунд Фройд, който също взима участие в повествованието.

Докато четете тази книга, хиляди въпроси ще възникнат в ума ви и ще видите как сами ще започнете да се самоанализирате и да достигате до много задълбочени проникновения относно собствените си живот и действия. Атмосферата на този роман наистина би паснала чудесно на дъждовното време.

3. “Зелда” – Елин Рахнер. Тук няма да коментирам, само ще цитирам. 

Всичко ти харесвам. Ама всичко. Всичките ти основания и
окончания. Цялостната атмосфера на въздишката. Алта
във поречието на усмивката. Близките ти планове. Тъгата.
Пепелните шапки. Суетата. Бистрите нюанси на походката.
Вените, предразположени към меланхолия. Хребетите
в сенките и кожата. Пъстроцвета от агонии и фобии.
Партитурата на жеста и сълзата. Раменете ти разбъркали
простора. Всичко ти харесвам. Ама всичко, а не трябва, зелда.

Това не е точно поезия, въпреки че има рима и ритъм, но е красиво!

23313136_10214695772376274_1643628398_o

4. “Колко е живот да му се сърдя” – Камелия Кондова

Понеже аз обожавам поезия … обожавам и Камелия. Препрочитам си я ежедневно!

Изляха се потопите след мен.
Предадоха мe верните ми кучета.
А твоят страх остана спотаен,
в очакване на нещо да се случи.
Люляха ме космични ветрове.
Не ми остана време да изплача.
Отидоха се кратките мъже
там някъде, във “зоната на здрача”.
Отдавна съм разпъната на две.
Отгоре мръсен номер ми скроиха.
Родиха ми се лоши стихове.
Но хубави деца ми се родиха!
Сега съм по момиче от преди.
От моето момиче — по момиче.
Защото тебе толкоз те боли,
че без да ме разбираш,
ме обичаш.
 

2(122)

 

А кои са вашите любими книги за дъждовно време?

 

„Забранете тази книга“ – щом забраниш една, можеш да забраниш всяка една …

„Забранете тази книга“ от Алън Грац пристигна с кутията на BOPS за април и наистина ме развълнува. По принцип не съм сигурна, че щях да си я купя, затова и съм толкова щастлива, че тя сама си дойде при мен. Прочетох я за една нощ и я обикнах. Има нещо толкова красиво в героите, които също като нас обичат да четат и бранят правото на всеки да се докосва до качествена литература винаги и навсякъде.  Няма как да не ти стопли сърчицето.

zabranete-tazi-kniga

  • Автор: Алън Грац
  • Жанр: Детско-юношеска
  • Страници: 240
  • Година на издаване: 2018
  • Гледни точки: 1
  • Издателство: СофтПрес

Всичко започва от едно празно място на рафта в училищната библиотека. Мястото, на което обикновено стои любимият роман на Ейми Ан. Книгата не е взета от друг ученик. Любимата книга на Ейми Ан е забранена. И не е само тя. В библиотеката се появяват списъци с „неподходящи за учениците” книги и броят на забранените заглавия продължава да расте.
Обикновено мълчалива и нерешителна, този път Ейми Ан решава да действа и основава тайна библиотека на забранените книги в своето шкафче.  Но дали тайната е добър начин да защитиш онова, което обичаш? Скоро Ейми Ан се изправя не само срещу загрижените възрастни, забранили книгите в библиотеката, а и срещу собствените си грешни избори и страхове. С подкрепата на приятелите си тя има един-единствен избор – да докаже, че всеки има силата да предизвика промяна, дори да е само хлапе. 

Ейми е едно прекрасно момиче, което въпреки своята стеснителност и липса на позиция, решава да се опълчи на системата и да докаже, че ако забраниш една книга, то можеш да забраниш всичките.

Единственият проблем е, че най-хубавите книги не са тези, в които на главния герой просто му се случват разни работи. Най-хубавите са тези, в които героят сам прави нещо. И това е причината да не мога да съм главен герой в книга.
Никога не предприемам нищо.
“ Освен този път.

Единственото желание на момичето винаги е било да потъне в някое спокойно кътче и да чете. Когато вкъщи това е невъзможно, защото двете й по-малки сестри не й позволяват уединение, то Ейми Ан отива в училищната библиотека и остава там с часове. Да бъдеш заобиколен сред книги носи своето очарование и създава уют, непознат на мнозина, но за всички онези, които равняват страниците и мастилото на дом, свят и приятели, то рафтовете са книжната версия на Нарния.

511TY9LOZLL„Библиотеката беше единственото място на света, което обичах. Единственото, което усещах като изцяло свое, дори ако имаше и други хора по същото време. Училищната библиотека беше мой дом.“

Когато Ейми Ан отива да се „сгуши“ в своето любимо кътче в библиотеката, тя открива, че любимата й книга липсва и то не просто липсва, т.е. някой друг я е взел, за да я прочете, а липсва, защото някой е решил, че тя е неподходяща за деца и трябва да бъде забранена. Така една по една книгите изчезват от библиотеката под предлог, че могат да развратят младото поколение, да го направят агресивно, сексуално освободено и други подобни измишльотини.

Нашата главна героиня не може да се примири с това и основата тайна библиотека в своето училищно шкафче. Какво обаче ще се случи, когато заговорът бъде изобличен и какво е нужно, за да се опълчиш срещу правилата и да отстоиш правото на всеки да чете?

Най-тъжното от всичко е,  че самият автор споделя , че книгите, за които героите му се борят, действително са подлагани на преразглеждане или забранявани в американските библиотеки през последните трийсет години, което само идва, за да покаже колко е страшно някой да реши, че неговия поглед и неговата истина са единствени и му позволяват да решава кое е подходящо да се чете и кое не.

„Мисля, че е важно библиотеките да са място, където може да намерите най- различни книги. Хубави, лоши, забавни, сериозни. Редно е всеки да има свободата да чете каквото си пожелае и когато си пожелае и да не се налага да обяснява на някого защо това четиво му харесва и го смята за важно.“

 

June Reading List / 3 книги, които искам да прочета през юни

Здравейте, четящи,

Не знам как е при вас, но аз в последно време, много изостанах с четенето. Бих искала да се оправдая с липсата на време, но не мога, защото винаги съм разполагала със силно ограничен времеви ресурс, но въпреки това съм чела значително повече. Сега направо ме е срам колко много съм изостанала, но goodreads е тук, за да ми го напомня 😀

Във връзка с моето крайно несериозно отношение към четенето в последните 2 месеца, реших да си избера 3 книги, които да прочета през юни като искрено ми се ще да вярвам, че ще се справя с предизвикателството.

3d7a27f7bf1dc688a34016bebafa40a1

 

  1. “Площадката на празненствата” от Кьоко Хаяши е роман, написан в памет на жертвите от бомбардировките над Нагасаки. Вече започнах да я чета и определно се нарежда сред най-добрите военни книги, на които съм попадала. Японците имат един малко по-различен модел на възприятие на ситуациите и това си проличава в “Площадката на празненствата”. Не просто ме побиват тръпки, а направо крясъци ме раздират отвътре докато чета. Не е за хора, които не обичат подобен тип литература. Много е натуралистично. Има описани сцени след самия взрив, как биват разкъсани телата, как горят в пламъци, какво причинява лъчевата болест. Задължително четиво според мен, което ни показва ужасите на войната по един ненатрапчив, но крайно детайлен начин.

Площадката_на_празненствата-front-1000px

 

2. “Създадена от дим и кост” – Лейни Тейлър. Тази книга искам да прочета отдавна и смятам да го направя най-после. Очарована съм от синята коса на главната героиня, но не искам да чета нищо повече от анотацията. Чувам много хубави отзиви от останалите блогъри и влогъри, и нещо ме кара да вярвам, че книгата е мой тип и ще ми допадне.

/това, разбира се, е просто усещане, не почива на никакви реални факти, но понякога читателят си пада малко фантазьор, т.е. медиум и има усещания какво би му харесало :D/!

 

 

3. “Момиче на пружина” от Паоло Бачигалупи  – един пленяващ постапокалиптичен роман, който също нямам търпение да прочета. Тук мненията са противоречиви, но до колкото разбирам, книгата си има своите достойнства, така че определно ще й дам шанс.

Андерсън Лейк е агент на калорийна компания, изпратен под прикритие в Тайланд. Там той обикаля пазарищата и търси плодове и зеленчуци, които се смятат за отдавна изчезнали, като следа към изгубените в миналото калории. Пак там среща Емико – момиче на пружина, странно и красиво създание. Емико не е човек, а продукт на генното инженерство – отгледана в епруветка, обучена на подчинение. И изоставена в Банкок от бъдещето, когато калорийните компании управляват света, петролната ера е отминала и забравена, а страничните ефекти на изкуствено създадени зарази сеят опустошение.

0967004001380582183_383117_600x458

 

Много ще се гордея със себе си, ако успея да прочета тези 3 книги през юни. В случай, че ви е интересно какво съм прочела до момента, можете да видите в канала ми в youtube.com – Stef’s Library , както и да ме посетите във facebook или instagram – там също споделям книжни новинки :)))

А вие какво ще четете?

Ladies in town

DST_8413

DST_8442(2)

Понякога имаш нужда просто от чаша кафе и добър приятел, който да ти покаже красотата на деня, топлината на слънцето, очарованието на усмивките ти… Понякога е необходимо да се довериш на Вселената и да приемеш, че всяко неразположение носи конкретно познание, което трябва да усвоиш.

Не става по-лесно с времето, но за сметка на това – удовлетворението нараства.

А това си е постижение, не мислите ли?

***

Photo: Desislava Todorova / Photo Gallery

“Eliza and Her Monsters” – Francesca Zappia

“You found me in a constellation.”
***
“There is a small monster in my brain that controls my doubt. The doubt itself is a stupid thing, without sense or feeling, blind and straining at the end of a long chain. The monster though, is smart. It’s always watching, and when I am completely sure of myself, it unchains the doubt and lets it run wild. even when I know it’s coming, I can’t stop it.”
***
“Broken people don’t hide from their monsters. Broken people let themselves be eaten.”
***

Eliza-and-Her-Monsters-Review-03

“There are monsters in the sea.”
***
“Maybe that’s normal. The things you care most about are the ones that leave the biggest holes.”
***
“Like life, what gives a story its meaning is the fact that it ends. Our stories have lives of their own—and its up to us to make them mean something.”
***
“I’m not normally one to take advice from my fictional characters, but there comes a point in every girl’s life where she reaches a crossroads: a night alone with her sweatpants and her favorite television show, or a party with real, live, breathing people.”
***
“Disappearing is an art form, and I am its queen.”
***
“She drew so many monsters that she became a monster herself.”
***
“I made Monstrous Sea because it’s the story I wanted. I wanted a story like it, and I couldn’t find one, so I created it myself.”
***
“I learned years ago that it’s okay to do this. To seek out small spaces for me, to stop and imagine myself alone. People are too much sometimes. Friends, acquaintances, enemies, strangers. It doesn’t matter; they all crowd. Even if they’re all the way across the room, they crowd. I take a moment of silence and think:
I am here. I am okay.”
***

bookstorefinds_1200x1200

“How can I want something so badly but become so paralyzed every time I think about taking it?”
***
“Creating art is a lonely task, which is why we introverts revel in it, but when we have fans looming over us, it becomes loneliness of a different sort. We become cage animals watched by zoo-goers, expected to perform lest the crowd grow bored or angry. It’s not always bad. Sometimes we do well, and the cage feels more like a pedestal”
***
“Real people don’t have concise character arcs.”
***
“That computer is my rabbit hole; the internet is my wonderland. I am only allowed to fall into it when it doesn’t matter if I get lost.”
***
“If I like a book, I devour it in one sitting, and then I forget a lot. It’s fine with me, because I read them over and over again.”