NETFLIX КНИЖЕН ТАГ

Здравейте, четящи. Харесах си един таг от канала на Стан -Stan’s Bookish Universe –
казва се NETFLIX КНИЖЕН ТАГ, но понеже май няма да имам време да го снимам, ще ви споделя отговорите си тук.

dsc_0025
🌷ПОСЛЕДНАТА КНИГА, КОЯТО СИ КУПИ?
“Възпламеняване” от Крис Клийв. Видео ревю на романа му “Другата ръка” можете да гледате в канала ми – Stef’s library;

🌷ПОПУЛЯРНИ КНИГИ, ЗА КОИТО ВСИЧКИ ЗНАЯТ. КАЖИ ДВЕ, КОИТО СИ ПРОЧЕЛ И ДВЕ, КОИТО НИКОГА НЯМА ДА ПРОЧЕТЕШ?
Сара Дж. Маас – поредицата за Селена – не бих прочела. Прочетох част от книгите на Рамсън Ригс за чудатите деца. Най-лошата поредицата, която съм хващала. В това число включвам дори “Здрач” и компания, защото тя беше в пъти по-добра;

throne-of-glass-tv-show-hulu

🌷ЗАБАВНА КНИГА?
Рядко чета забавни книги, но на “Човек на име Уве” от Бакман, освен, че си поревах, имаше моменти, на които съм се смяла с глас и от сърце;


🌷ГЕРОЙ, КОЙТО Е КРАЛ/КРАЛИЦА НА ДРАМАТА?
Фейра и още как. Знаете мнението ми за нея и едва ли тук ви изненадвам;

b7cadacfea6a95fba1fa69c7e2cb2cd0
🌷КОРИЦА С РИСУНКА?
“Цвят от глухарче” от Олга Клисурова;

39203653_590890384641331_6878352805573165056_n
🌷КНИГА ИЛИ ПОРЕДИЦА, КОЯТО ИСКАТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ОТНОВО?
“Дългият път към една малка ядосана планета” от Беки Чеймбърс. Тази книга просто си ми остава една от любимите за всички времена, както и “Илумине” на Ейми Кауфман и Джей Кристоф. Все още няма какво да ги измести;

2015-10-23-illuminae-launch-3

 
🌷КНИГА, КОЯТО БИ ПРЕПОРЪЧАЛ, НО НЕ Е ИЗМИСЛЕНА ИСТОРИЯ?
“Влиянието” от Робърт Чалдини. Мисля да й направя скоро ревю;

 
🌷КНИГА С МНОГО ЕКШЪН?
Не чета книги с екшън. Дори не мога да се сетя за такава книга. Но след бърз преглед в goodreads мога да кажа “Нашествието” от Брайн Ларсън;

 
🌷КНИГА,ЗА КОЯТО СЕ ВЪЛНУВАШ,ЧЕ ПРЕДСТОИ ДА ИЗЛЕЗЕ НА ПАЗАРА?
Искам продължение на поредицата на Беки Чеймбърс – артлайн защо още ги няма. Направо не мога да чакам. :)))) Обожавам я;

the-long-way-to-a-small-angry-planet-becky-chambers

Advertisements

Любими книги за 2018 година

Вреди нвици Нещата, които спря да купувам

Здравейте, четящи!

2018 беше книжна година. 📚 Успях да прочета цели 101 книги и съм невероятно горда, защото периодът не беше лек, напротив – беше изпълнен с редица промени и сътресения. Книгите, както винаги, бяха до мен, за да ми бъдат опора и освен към годината и уроците, които ми даде, съм благодарна и за всичко, което прочетох! 📚

фйх

Профил в goodreads.com

 

Книгите, които съм извела, обаче като любими, са онези, които ме замислиха най-много. Онези, чиито допир, влиза и остава под кожата. За тях искам да ви споделя.

📚

Малък наръчник по ХЮГА – Майк Викинг:

 

Задръж звездите още миг – Кейти Хан:

 

🤖 Робокалипсис 🤖 – Даниъл Уилсън:

 

👽 Марсианецът – Анди Уеър 👽:

 

Елайза и нейните чудовища – Франческа Запия:

 

Човек на име Уве – Фредрик Бакман:

ВСИЧКО, КОЕТО ИСКАМ ЗА КОЛЕДА [КНИЖЕН ТАГ]

Здравейте, четящи!

Рядко правя тагове, но този много ми хареса и реших да се позабавлявам с него. Видях го от Криси в канала й в youtube – Kristina Z (линк към нейното видео тук).

55c1b456bc93c0f8a9c73a63779586dd

1. Кой герой искаш Дядо Коледа да ти остави под елхата?

Искам Арти. 🤖 Ако сте чели “Генезис” на Бърнард Бекет, знаете кое е това очарователно роботче, благодарение, на което човешкият род … хммм… да речем – бива избит. Разговорите с него биха били невероятни. Докато четях диалозите му с Адам, искрено се наслаждавах на остроумието и интелекта му. Сарказмът, толкова добре подкован, ми пълнеше душата непрекъснато.

Също така, не бих възразила да ми остави и Лизел от “Крадецът на книги” 📚(тази книга няма как да не сте я чели, а ако не сте – засрамете се 😊 ). Това е момиченцeто, което бих си осиновила. Заедно ще си запълваме библиотеката с тонове книги. 📚

2. Кой герой би искала да целунеш под имела?

Стивън Лийдс определено. Бих се омъжила за него (за него и за всичките му въображаеми личности.) Брандън Сандерсън ме спечели с този герой и ме накара наистина да му се възхищавам. Безкрайно различен и очарователен. Неговата дисфункционалност го прави толкова неустоим.

3. Кои са топ 5 книгите, за които си писала на Дядо Коледа? 🎅

За момента искам само 3.

Мечтателя странник – Лейни Тейлър

Музата на кошмарите – Лейни Тейлър

Мастило – Алис Бродуей

4. Организирате таен Дядо Коледа в Хогуортс, какво получаваш?

Мисля, че имам огромна нужда от мислоем. Понякога всеки трябва да разкара част от мислите от съзнанието си и да ги сложи на някое безопасно място. Куп животи може да спаси тази инициатива 😊. Но най-много искам летекод, за да си пътувам навсякъде!

5. С какво животно би заменила Рудолф 🦌 и би искала да видиш на покрива си?

Първо на ум ми идва Хипогриф (добре де… и розов еднорог 🦄).

6. Кои 10 герои ще поканиш на Новогодишното си тържество?

Уве – защото ще скапе настроението на всички, а какво е празник без някой, който да те дразни непрекъснато.

Ари и Данте – защото са незаменими сладури и си ги обичам.

Марк Уотни – защото искам да чуя всички подробности за престоя му на Марс от първа ръка.

Гринделвалд – ами, защото не можете да отречете харизмата му. Освен това ще ни научи как да изнасяме най-убедителните си речи.

Чудовището от “Часът на чудовището”, защото освен, че е прекрасен разказвач на истории, е и психолог, а кой няма нужда от малко психотерапия по време на празниците.

КАЗИМ от “Илумине” – да, да знам, че е ИИ, но аз не съм съвсем с всичкия си така или иначе.

7. Кой герой би бил добър Дядо Коледа?

Хагрид – вие представяте ли си какви неща ще ви оставя под елхата? Дракони, хапещи книги, червеи, гигантски човекоядни паяци … 😊

 

Желая ви една прекрасна Коледа!

Прегръдки

Стеф

Светът е твърде шумен: 4.) Всичко е игра на ума.

DSC_0015

„Светът в нашите глави не е точно копие на реалността; нашите очаквания за честотата на събитията се изопачават от преобладаването на емоционалната интензивност на посланията, на която сме изложени“.

Този абзац от книгата на Канеман „Мисленето“ ме хвърли в дълбоки размишления. Ако създаваме света чрез мислите си, какво се случва ако мислите ни са деформирани, т.е. изкривени, преиначени? Ако (или по-скоро следователно на) външни влияния ние възприемаме „натрапени“ мисли, без да можем да ги различим от своите собствени? Каква реалност създаваме тогава? Наша или нечия чужда, приемайки я за наша?

Какво ни определя като личности с позиции? Като пацифисти, вегани, еколози и т.н? Начинът, по който възприемаме информацията за тези неща или по-скоро – начинът, по който ни се предостави конкретната информация. Да вземем вегетарианството като пример. Ако пред вас застанат учени, еколози и т.н. които ви разкажат за тормоза над животните, за това как ние като вид можем да оцелеем и да си набавим всичко необходимо без да се налага да ядем месо, то ние ще бъдем склонни да възприеме казаното от тях като положително.

В същото време, ако пред нас застанат лекари с информация как в болницата е прието дете, което е в тежко състояние, поради липса в организма му на протеин, който може да се набави само от месото, то ние моментално започваме за възприемаме отрицателната страна на вегетарианството.

И така, мнението ни за всяко нещо се определя /варира/ изменя в зависимост от поднесената информация, от нейната интензивност и посланието, което трябва да достигне до нас.

Какво се случва, когато „Как се чувствам относно това“ стане равнозначно на „Какво мисля за това“? Когато ни се предостави избор, т.е. трябва да избираме между две неща, за които имаме оскъдна информация, кое ще предпочетем? Онова, което ще направи аналогия с конкретно наше усещане. Усещане, а не Мисъл.

Нищо не съществува извън качествата, които ние му даваме. Или по-точно, от емоциите, които влагаме в него.

По-нататък в книгата четем, че „човешките същества са измислили представата за риска, за да им помогне да разберат и да се справят с опасностите“, но въпреки реалността на самата опасност, понятия като „краен риск“ или „обективен риск“ са абсолютно неадекватни.

За да илюстрира твърдението си водещият изследването – Пол Словик – предлага две опции за дефиниране риска за смъртността, свързана с отделянето на токсични вещества във въздуха. Единият начин мери риска в диапазон „смърт на милион човека“, другият – „ смърт в милион долара произведена продукция“.  Познайте, при една и съща информация, но поднесена различно, къде рискът натежава?

Какво се оказва – оценката на риска често зависи от изборът на мярка.

Свободният избор на човека е илюзорен. Как да сме сигурни, че това, което избираме, е следствие собствената ни логика, когато само беглата промяна във формулировката на условието, го преиначава?

Възприятието е нож с две остриета. Втълпеното такова те кара да взимаш решения, които мислиш, че идват от теб, но всъщност те са „поставени“ в съзнанието ти, за да изплуват в подходящия момент.

Ако искаш да получиш нещо, ти ще виждаш почти изцяло положителните страни, които съпътстват получаването му. Рискът ще бъде снижен до нулева стойност, а отрицателните страни – пренебрегнати. Крайната (обективна) оценка от ползата на даденото нещо, е изначално изкривена и ти няма как да имаш ясна представа дали наистина получаваш най-доброто.

Погледнато от другата страна на монетата обаче, се замислих как можем да накараме това разминаваме във възприятието да ни послужи положително. Мисля, че познавайки тази особеност на външната среда, ние сме в състояние да накараме възприятието да ни служи, като го изкривяваме спрямо усещанията си.

Когато става дума за личните ни преживявания, всяка негативна мисъл, зададена една идея по-различно, би могла да се превърне в най-добрия изход от трудната ситуация.

Просто пренареди пъзела. Размени словореда. Така негативното състояние ще се превърне във възможност. Изведи актив от проблема. Всичко е игра на ума. Призмата, през която пречупваме събитията е многостенна. Изберете подходящата страна и поемете лъча през нея.

За съжаление (или за радост) емоциите и съответно логиката, не са линейни. Често се налага да гледаме от двете страни на дадено състояние, за да успеем да го видим възможно най-истински. Ако сте в ситуация – избор да приемете дадена работа или да не приемете, то вие преценявате и двете страни на решението. Какво ще се случи ако приемете и какво (в същото време) ще се случи ако откажете. Представата трябва да се срещне някъде и едната страна на монетата да натежи.

Както казахме – всичко е игра на ума. Често решението ни се базира на представена ни по най-подходящият за нас начин информация. Ако я усетим като истинна, т.е. близка до нас и до нашите нужди и убеждения – я приемаме. Ако същата информация ни бъде предоставена, но по начин, противоречащ или в разрез с усещанията ни – ние я отхвърляме. Едно и също съдържание, но в различна форма, предопределя нашият избор.

Ние можем сами да изберем мярката, с която да измерваме рисковете, които поемаме. Ако не мерим провалът в липси и лишения, а в динамика и развитие, то крайният резултат винаги ще бъде положителен. Дори при падение ще имаме възход, защото възприемането ни за провал няма да бъде натоварено с отрицателен смисъл и няма да ни тегли надолу.

Books to Read On a Rainy Day

В дъждовните дни от последната седмица, меланхоличното настроение може би е завладяло голяма част от читателските сърца и ако някои от вас се чудите коя книга да захванете в това мрачно време, спокойно можете да хвърлите едно око на кратичкия списък по долу.

Самата аз съм в нещо като книжна кома в последните седмици и ми представлява огромна трудност да се отдам на страниците. Мисля, че част от причината се дължи на това, че все още оплаквам разваления си pocketbook и факта, че не успях да си намеря в книжен вариант „Момчето с гълъбите“ от Меир Шалев, но за сметка на това си купих две нови прекрасни книги, за които предстои да ви разкажа съвсем скоро.

Books for the Rainy Days (1)

Та… да си дойдем на думата – какво препоръчва Стеф за дъждовните следобеди, в които няма нищо по-хубаво от това да се отпуснем с любимото ни топло одеалце, да си направим чаша горещ чай и слушайки трополенето на държа по прозореца, да потънем между страниците на приятен роман.

1. „Никога не ме оставяй“ от Казуо Ишигуро си остава един от романите, които подложиха на върховно изпитание моята емоционално книжна душа. Да преживея тази история беше равносилно да това да се изгубя няколко пъти в нея и след това да се преоткрия като различен човек. Мисля, че всяка книга по някакъв начин оставя своя отпечатък в умовете и сърцата ни, и бележи даден етап от развитието, до което сме достигнали. Казуо ми показа, че не винаги емоцията е тази, която поражда емоция. Понякога именно липсата й – може да те докара до ръба на нормалността и да те накара да скочиш оттам.

В „Никога не ме оставяй“ се разглежда клонирането като форма на донорство. Човечеството е достигнало степен на развитие, в което етиката е поставена пред сериозно изпитание. Оцеляване на човека чрез човека като извратена форма на лечение, стои в основата на романа и показва доколко хората могат да претръпнат, когато става дума за собственото им егоистично съществуване във времето.

Това е един драматичен поглед в бъдещето, само че лишен от драмата. Много силни герои. Много силна история. Препоръчвам да гледате и филма. 

never_let_me_go

2. „Когато Ницше плака“ от Ървин Ялом си остава една от най-любимите ми книги, независимо, че съм я чела преди доста време. Това е роман за ума. Роман, който те кара да разсъждаваш заедно с автора и героите, и да търсиш първопричините на всяко тяхно (съответно свое) състояние.

Ялом се позовава на реални личности и събития, разбира се достатъчно добре художествено оформени, но въпреки това запазили чара на истинността си. Самият Ницше (може би любимият ми философ) е подложен на терапия от д-р Бройер – изявен психиатър, приятел и сътрудник на Зигмунд Фройд, който също взима участие в повествованието.

Докато четете тази книга, хиляди въпроси ще възникнат в ума ви и ще видите как сами ще започнете да се самоанализирате и да достигате до много задълбочени проникновения относно собствените си живот и действия. Атмосферата на този роман наистина би паснала чудесно на дъждовното време.

3. “Зелда” – Елин Рахнер. Тук няма да коментирам, само ще цитирам. 

Всичко ти харесвам. Ама всичко. Всичките ти основания и
окончания. Цялостната атмосфера на въздишката. Алта
във поречието на усмивката. Близките ти планове. Тъгата.
Пепелните шапки. Суетата. Бистрите нюанси на походката.
Вените, предразположени към меланхолия. Хребетите
в сенките и кожата. Пъстроцвета от агонии и фобии.
Партитурата на жеста и сълзата. Раменете ти разбъркали
простора. Всичко ти харесвам. Ама всичко, а не трябва, зелда.

Това не е точно поезия, въпреки че има рима и ритъм, но е красиво!

23313136_10214695772376274_1643628398_o

4. “Колко е живот да му се сърдя” – Камелия Кондова

Понеже аз обожавам поезия … обожавам и Камелия. Препрочитам си я ежедневно!

Изляха се потопите след мен.
Предадоха мe верните ми кучета.
А твоят страх остана спотаен,
в очакване на нещо да се случи.
Люляха ме космични ветрове.
Не ми остана време да изплача.
Отидоха се кратките мъже
там някъде, във “зоната на здрача”.
Отдавна съм разпъната на две.
Отгоре мръсен номер ми скроиха.
Родиха ми се лоши стихове.
Но хубави деца ми се родиха!
Сега съм по момиче от преди.
От моето момиче — по момиче.
Защото тебе толкоз те боли,
че без да ме разбираш,
ме обичаш.
 

2(122)

 

А кои са вашите любими книги за дъждовно време?

 

„Забранете тази книга“ – щом забраниш една, можеш да забраниш всяка една …

„Забранете тази книга“ от Алън Грац пристигна с кутията на BOPS за април и наистина ме развълнува. По принцип не съм сигурна, че щях да си я купя, затова и съм толкова щастлива, че тя сама си дойде при мен. Прочетох я за една нощ и я обикнах. Има нещо толкова красиво в героите, които също като нас обичат да четат и бранят правото на всеки да се докосва до качествена литература винаги и навсякъде.  Няма как да не ти стопли сърчицето.

zabranete-tazi-kniga

  • Автор: Алън Грац
  • Жанр: Детско-юношеска
  • Страници: 240
  • Година на издаване: 2018
  • Гледни точки: 1
  • Издателство: СофтПрес

Всичко започва от едно празно място на рафта в училищната библиотека. Мястото, на което обикновено стои любимият роман на Ейми Ан. Книгата не е взета от друг ученик. Любимата книга на Ейми Ан е забранена. И не е само тя. В библиотеката се появяват списъци с „неподходящи за учениците” книги и броят на забранените заглавия продължава да расте.
Обикновено мълчалива и нерешителна, този път Ейми Ан решава да действа и основава тайна библиотека на забранените книги в своето шкафче.  Но дали тайната е добър начин да защитиш онова, което обичаш? Скоро Ейми Ан се изправя не само срещу загрижените възрастни, забранили книгите в библиотеката, а и срещу собствените си грешни избори и страхове. С подкрепата на приятелите си тя има един-единствен избор – да докаже, че всеки има силата да предизвика промяна, дори да е само хлапе. 

Ейми е едно прекрасно момиче, което въпреки своята стеснителност и липса на позиция, решава да се опълчи на системата и да докаже, че ако забраниш една книга, то можеш да забраниш всичките.

Единственият проблем е, че най-хубавите книги не са тези, в които на главния герой просто му се случват разни работи. Най-хубавите са тези, в които героят сам прави нещо. И това е причината да не мога да съм главен герой в книга.
Никога не предприемам нищо.
“ Освен този път.

Единственото желание на момичето винаги е било да потъне в някое спокойно кътче и да чете. Когато вкъщи това е невъзможно, защото двете й по-малки сестри не й позволяват уединение, то Ейми Ан отива в училищната библиотека и остава там с часове. Да бъдеш заобиколен сред книги носи своето очарование и създава уют, непознат на мнозина, но за всички онези, които равняват страниците и мастилото на дом, свят и приятели, то рафтовете са книжната версия на Нарния.

511TY9LOZLL„Библиотеката беше единственото място на света, което обичах. Единственото, което усещах като изцяло свое, дори ако имаше и други хора по същото време. Училищната библиотека беше мой дом.“

Когато Ейми Ан отива да се „сгуши“ в своето любимо кътче в библиотеката, тя открива, че любимата й книга липсва и то не просто липсва, т.е. някой друг я е взел, за да я прочете, а липсва, защото някой е решил, че тя е неподходяща за деца и трябва да бъде забранена. Така една по една книгите изчезват от библиотеката под предлог, че могат да развратят младото поколение, да го направят агресивно, сексуално освободено и други подобни измишльотини.

Нашата главна героиня не може да се примири с това и основата тайна библиотека в своето училищно шкафче. Какво обаче ще се случи, когато заговорът бъде изобличен и какво е нужно, за да се опълчиш срещу правилата и да отстоиш правото на всеки да чете?

Най-тъжното от всичко е,  че самият автор споделя , че книгите, за които героите му се борят, действително са подлагани на преразглеждане или забранявани в американските библиотеки през последните трийсет години, което само идва, за да покаже колко е страшно някой да реши, че неговия поглед и неговата истина са единствени и му позволяват да решава кое е подходящо да се чете и кое не.

„Мисля, че е важно библиотеките да са място, където може да намерите най- различни книги. Хубави, лоши, забавни, сериозни. Редно е всеки да има свободата да чете каквото си пожелае и когато си пожелае и да не се налага да обяснява на някого защо това четиво му харесва и го смята за важно.“

 

June Reading List / 3 книги, които искам да прочета през юни

Здравейте, четящи,

Не знам как е при вас, но аз в последно време, много изостанах с четенето. Бих искала да се оправдая с липсата на време, но не мога, защото винаги съм разполагала със силно ограничен времеви ресурс, но въпреки това съм чела значително повече. Сега направо ме е срам колко много съм изостанала, но goodreads е тук, за да ми го напомня 😀

Във връзка с моето крайно несериозно отношение към четенето в последните 2 месеца, реших да си избера 3 книги, които да прочета през юни като искрено ми се ще да вярвам, че ще се справя с предизвикателството.

3d7a27f7bf1dc688a34016bebafa40a1

 

  1. “Площадката на празненствата” от Кьоко Хаяши е роман, написан в памет на жертвите от бомбардировките над Нагасаки. Вече започнах да я чета и определно се нарежда сред най-добрите военни книги, на които съм попадала. Японците имат един малко по-различен модел на възприятие на ситуациите и това си проличава в “Площадката на празненствата”. Не просто ме побиват тръпки, а направо крясъци ме раздират отвътре докато чета. Не е за хора, които не обичат подобен тип литература. Много е натуралистично. Има описани сцени след самия взрив, как биват разкъсани телата, как горят в пламъци, какво причинява лъчевата болест. Задължително четиво според мен, което ни показва ужасите на войната по един ненатрапчив, но крайно детайлен начин.

Площадката_на_празненствата-front-1000px

 

2. “Създадена от дим и кост” – Лейни Тейлър. Тази книга искам да прочета отдавна и смятам да го направя най-после. Очарована съм от синята коса на главната героиня, но не искам да чета нищо повече от анотацията. Чувам много хубави отзиви от останалите блогъри и влогъри, и нещо ме кара да вярвам, че книгата е мой тип и ще ми допадне.

/това, разбира се, е просто усещане, не почива на никакви реални факти, но понякога читателят си пада малко фантазьор, т.е. медиум и има усещания какво би му харесало :D/!

 

 

3. “Момиче на пружина” от Паоло Бачигалупи  – един пленяващ постапокалиптичен роман, който също нямам търпение да прочета. Тук мненията са противоречиви, но до колкото разбирам, книгата си има своите достойнства, така че определно ще й дам шанс.

Андерсън Лейк е агент на калорийна компания, изпратен под прикритие в Тайланд. Там той обикаля пазарищата и търси плодове и зеленчуци, които се смятат за отдавна изчезнали, като следа към изгубените в миналото калории. Пак там среща Емико – момиче на пружина, странно и красиво създание. Емико не е човек, а продукт на генното инженерство – отгледана в епруветка, обучена на подчинение. И изоставена в Банкок от бъдещето, когато калорийните компании управляват света, петролната ера е отминала и забравена, а страничните ефекти на изкуствено създадени зарази сеят опустошение.

0967004001380582183_383117_600x458

 

Много ще се гордея със себе си, ако успея да прочета тези 3 книги през юни. В случай, че ви е интересно какво съм прочела до момента, можете да видите в канала ми в youtube.com – Stef’s Library , както и да ме посетите във facebook или instagram – там също споделям книжни новинки :)))

А вие какво ще четете?

“Eliza and Her Monsters” – Francesca Zappia

“You found me in a constellation.”
***
“There is a small monster in my brain that controls my doubt. The doubt itself is a stupid thing, without sense or feeling, blind and straining at the end of a long chain. The monster though, is smart. It’s always watching, and when I am completely sure of myself, it unchains the doubt and lets it run wild. even when I know it’s coming, I can’t stop it.”
***
“Broken people don’t hide from their monsters. Broken people let themselves be eaten.”
***

Eliza-and-Her-Monsters-Review-03

“There are monsters in the sea.”
***
“Maybe that’s normal. The things you care most about are the ones that leave the biggest holes.”
***
“Like life, what gives a story its meaning is the fact that it ends. Our stories have lives of their own—and its up to us to make them mean something.”
***
“I’m not normally one to take advice from my fictional characters, but there comes a point in every girl’s life where she reaches a crossroads: a night alone with her sweatpants and her favorite television show, or a party with real, live, breathing people.”
***
“Disappearing is an art form, and I am its queen.”
***
“She drew so many monsters that she became a monster herself.”
***
“I made Monstrous Sea because it’s the story I wanted. I wanted a story like it, and I couldn’t find one, so I created it myself.”
***
“I learned years ago that it’s okay to do this. To seek out small spaces for me, to stop and imagine myself alone. People are too much sometimes. Friends, acquaintances, enemies, strangers. It doesn’t matter; they all crowd. Even if they’re all the way across the room, they crowd. I take a moment of silence and think:
I am here. I am okay.”
***

bookstorefinds_1200x1200

“How can I want something so badly but become so paralyzed every time I think about taking it?”
***
“Creating art is a lonely task, which is why we introverts revel in it, but when we have fans looming over us, it becomes loneliness of a different sort. We become cage animals watched by zoo-goers, expected to perform lest the crowd grow bored or angry. It’s not always bad. Sometimes we do well, and the cage feels more like a pedestal”
***
“Real people don’t have concise character arcs.”
***
“That computer is my rabbit hole; the internet is my wonderland. I am only allowed to fall into it when it doesn’t matter if I get lost.”
***
“If I like a book, I devour it in one sitting, and then I forget a lot. It’s fine with me, because I read them over and over again.”

Защо обичам да чета?

Защо обичам да чета толкова много? Един от най-често задаваните ми въпроси. Едва ли мога да обобщя цялостното преживяване, което ми дават книгите, но се опитах да систематизирам част от ползите, които аз намирам за себе си между страниците.

1. Четенето вечер – най-ефективната психотерапия. Успокоява ме, позволява ми да заспя и да сънувам красиви сънища.

ca5a43b778426799bcd733c93a37a6bc2. Чета, когато пътувам. Прекрасен начин за запълване на времето с нови светове, защото да си признаем, Платон е бил адски прав, когато е казал, че светът на идеите е съвършен и прекрояването му в реалността отнема неговата пълнота.
3. Посещението на книжарници – събрани велики умове на едно място. Творци, Гении. Депресивни личности, самоубийци, поети, бунтари, свободолюбиви, красноречиви. Истински. Харесва ми да докосвам книгите, да ги разтварям, да зачитам самата книга. Какъв по-добър начин да се опознаеш стила на автора и да разбереш дали ще си паснете.

31046335_2404533029559728_3301486642551848960_n

4. Всеки месец си правя отчет на прочетеното, за да знам как напредвам и кои са новите жанрове, които откривам. Не искам да забравям книгите, които чета. Ще ми се да знам какво е било емоционалното си състояние през съответния месец и списъка с прочетените книги се най-точния настроениеометър за това.
5. Уча език. Да си призная изучаването на английския ми е ахилесова пета от години. Все го уча и все го забравям, но чрез четенето на английски успявам някак да поддържам прилично ниво. Няма друг начин, по който този език да ми бъде интересен.

 

“Парченца от нашия живот”- Хелън Дънбар (цитати)

“Никой не ти се обажда посред нощ, за да ти каже, че си спечелил от лотарията. Или, че си взел изпита по химия с отличен. Или, че любимият ти отбор е спечелил сериите. Ако телефонът звънне през нощта, е много вероятно някой да е умрял”.

***

“Протягам се да я прегърна и известно време оставаме така – сгушени един в друг. Тихи. Гледаме звездите. Отбелязвам, че ако присвие очи, може да види светлината на Сатурн почно под Луната.”

***

“На този свят има много неща, от които можеш да избягаш . Но тялото ти не е сред тях. Според лекарите сърцето ми се е самоунищожило в рядка и обикновено фатална поредица от събития.”

***

“… аз съм като някоя безплодна планета, в която се блъска без разрешение, кой ли не, и остават белези, които не могат да се заличат.”

***

“Предполагам, че онова, което остава след някой, когото си обичал, умре, не са неща, които можеш да вземеш и да докоснеш. Когато обичаш някого, тази обич те променя за добро или зло. Затова той никога не си отива истински.”

***

“И знам със сигурност, че не можеш да откраднеш нечие сърце. Не можеш просто да го откъснеш и да го вземеш. Трябва човекът доброволно да отвори гръдния и кош и да ти го даде.”

***

“Който е казал “слушай сърцето си”, е бил прав!”

 

heart