Как спрях да харча излишни пари|7 СЪВЕТА

Как да спрем да харчим излишни пари за ненужни вещи е вероятно едно от най-трудните начинания, особено в един консуматорски свят, в който отвсякъде ни заливат с реклами и ни втълпяват, че вечно имаме нужда от нещо. Все не ни е достатъчно наличното и затова изпитваме непрекъсната нужда да купуваме, да добавяме, да искаме и да харчим.

Аз самата все още се боря с този навик и затова ви споделям моите начини за овладяването и надявам се цялостното му премахване. Трябва воля и време, но наистина вярвам, че правилната настройка и убеденост вършат половината работа.

Вече имам видео, свързано с тази тема: Край на емоционалното пазаруване: ДРЕХИ| ONLINE| МИНИМАЛИЗЪМ. Погледнете го, ще ви бъде много полезно!

1. В Джъмбо без пари

Да си го признаем – едно от най-големите изкушения. И под Джъмбо визирам и останалите големи вериги. Там винаги е приятно да се разходиш и да накупуваш купища дребни и ненужни вещи, които незнайно как се озовават в количката и след това на касата не проумяваш как си изхарчил 1/3 от месечната си заплата. Прибираш се и се чудиш що за глупости си купил, за какво ще ги ползваш и къде ще ги сложиш.

Моята методология: наложих си да отида един път в Джъмбо без никакви пари. Естествено харесах си милион неща, кое от кое по-абсурдни, дори си ги наснимах. Бях сигурна, че искам всичките. На следващия ден, когато все още нямах достатъчно пари, за да ги купя всичко, което исках, реших, че пак ще отида без пари, за да огледам. С изненада устаноих, че част от нещата, които исках при първото влизане ги бях забравила напълно. Това ме накара да се замисля. И понеже установих, че забравените неща започвам да заменям моментално с нови, които също ми “трябват” си казах, че нещо не е ок.

И така си наложих да ходя почти всеки ден в Джъмбо без пари. Това е най-сигурният начин да не се изкушаваш поне в началото да харчиш пари, именно, защото ги нямаш. Пробвайте. Знаете ли какво ще установите само след 4-тото посещение на магазина – колко много неща си започнал да отхвърляш и премахваш от графата “необходими”. 

Точно времето между ходенията, времето за размисъл дали нещо ти трябва в действителност, в ключът. Веднъж остановите ли, че нямате реална нужда дори само от един артикул от харесаните, един по един всеки други ще започнат да отпадат. Защото вече няма да мислите инстинктивно, изкушени от тях, а разумно.

2. Определи си конкретен бюджет за нещата, които пазаруваш ежемесечно и които са ти постоянни разходи /грим и домакинство/. 

За това говоря и в клипа: Нещата, които спрях да купувам| Вредни навици| МИНИМАЛИЗЪМ.  Можеш да му хвълиш един поглед, ще ти бъде полезно гарантирам. Да имаш точна сума, която да харчиш е на пръв поглед лесна задача, но сме нясно как това почти никога не случва. Дори да заделим пари, накрая оборотните свършват и прибягваме до спестяванията си.

Това, което направих аз: Тук вече признавам действам направо спартански, но при мен друго не проработи. Буквално си заложих бюджет по колко пари ще харча на ден за храна, защото аз влизам в магазин и взимам онова, което ми хваща окото – глупости с една дума. Останалото ограничих до едно, т.е. гримове – една спирала, едно червило, една мицеларна вода и т.н. За домакинството: един препарат за почистване (вместо обичайните 3 за различни помещения), един прах за пране. От необходимото по едно.

3. Ограничи си пространството 

Разказах ви за етажерката. Очевидно единственият начин да спра да купувам книги е да нямам никакво място, дори за една-единствена книга в стаята си. Тук отново се включва минимализма като способ. Колкото по-малко място, мебели, уреди и т.н имате, толкова по-малко неща ще можете да довлечете в дома си. Ценете си мястото. А и веднъж започнали да премахвате и да живеете в изчистено и свободно пространство, вече много по-трудно ще го запълните.

4.  Инвестирай в нещо необходимо и по-скъпо

Абсурдно, но работи.

Малко по-горе ви споменах за това как често уж заделяме пари, но когато знаем, че все пак разполагаме с тях, когато си изхарчим наличните, започваме да харчим и спестените.

Решението: Инвестирай в нещо необходимо и по-скъпо, за да внасяш за него пари опредлен период от време, т.е. да знаеш, че това не са ти заделени пари, които можеш да похарчиш по всяко време, а които дължиш и е необхдимо да се справиш без тях. Така няма да ти остават достатъчно пари за странични харчове.

5. Помисли какви са най-големите ти изкушения.

Не си ги забранявай, а разбери защо нямаш натрапчива нужда от тях. Направи си списък, който да те убеди, че можеш и с една книга по-малко точно сега или с една палитра по-малко, или с едни ботуши по-малко. Изреди очевидите причини защо това не ти трябва.
Не забрана – ЛОГИКА

6. При взимане на заплата си наложи първата седмица да не си купуваш нищо.

Ужасът. Много пари на куп, идеята, че разполагаме, въздържането от някакви неща през последните дни преди заплата – ясно ни е на всички. Получим ли парите в сметката си, веднага пожелаваме да изхарчим част от тях. Това са най-емоционалните покупки и от тях се въздържаме най-трудно, но ако направиш един опит, един месец, ще видиш колко по-трезво ще разсъждаваш дори само 2, 3 дни след заветната първа дата на получената заплата.

7. Осъзнай, че нямаш нужда от нищо

И ето тук идва това, което ти става ясно, когато се опиташ да живееш с идеята, че не всичко ти трябва точно сега и на всяка цена. В един момент разбираш, че всъщност изкушението го няма. Нуждата е притихнала. Мислиш повече, търсиш приложение на вещите, стараеш се да поддържаш чистото прастранство, което си създал.

Вече дори не мога да си помисля да купя 95% от нещата, за които копнеех преди и за които давах безумни пари. Не мога да си представя къде ще ги слжа и за какво ще ги ползвам. Не ги искам.

Преди влизах в магазин и си казвах: “Нямам такова”. “Колко хубаво би стояло”. “Струва само… “. “Необходимо ми е”.

А сега влизам, разглеждам и си мисля: “Да, хубаво е, но аз нямам нужда от това”.

Преди беше: “Да, вече имам, но защо да не си купя още едно”?

Сега: “Да, вече имам. Защо да си купувам още едно”?

Не ти трябва още едно!

Имаш достатъчно. 

 

Заповядайте в канала ми в youtube.com – Stef’s LIbrary, където си говорим за книги, минимализъм, здравословен начин на живот, навици, психология, изкуство и самоусъвършенстване!

Подготвила съм много интересни и полезни видеа.
Ще се радвам да бъдете част от това пътешествие!
Обичам ви!

Стеф

Advertisements

Как планирам годината|Plan with me 2019

Едно от най-приятните и полезни неща, които бихме могли да направим, когато изпращаме старата и посрещаме новата година, е именно планиране.
Тук ще разпиша всичко, за което говоря във видеото.

 

1. Ревизиране – какво се случи през 2018 година. Есенцията. Какви уроци научих. Нека бъдат около 3 (най-основните); Какви са моите победи; За какво съм благодарен.

Какво се обърка; какво не проработи за мен при планирането и следването на плана за 2018 година?

При мен: Поставих си твърде много цели – 11 – и качества, които не бяха пряко свързани с тях.

Защо не се получи? 

При мен: Причините бяха 2:
– защото не ги исках достатъчно и по-равно;
– защото още през първия месец останових, че част от тях вече са нерелевантни към настоящия момент;

НЕ РАБОТИ: много цели в различни сфери за дълъг период от време, т.е едногодишния план не работи за мен. 

2. Как да си поставим целите?

РАБОТИ: малко на брой цели, обръзани с качествата, които искам да развия, за кратък период от време и релевантни към настоящия момент. 

2.1. малко на брой цели: моите са 3 (1) – с относително еднакво желание за постигане; да не се бият една друга. /кариера – личен живот/; /да имате дом  – да пътешествате/. Не си поставяйте противоположни цели по едно и също време. Изпълнението изисква енергия и време.

2.2. Качества, които искам да развия? Освен цели аз си поставям и качества, които искам да развия, но за разлика от 2018, целите и качествата този път са взаимообвързани. Нека бъдат равен брой или плюс-минус 1.

2.3. Релевантност и кратък период – целите релевантни ли са към настоящия момент?

2.4. По кратък период от време, защото в много случаи от първата цел, която избере и постигнете, ще проистекат промени в другите цели, в събитията, в отношенияето ви към целите и качества ви. Нищо не е статично и всяка промяна не е сама по себе си, тя води до цялостна промяна на всички развнища.

За мен конфортния период от време за постигнае на цел е три месеца, т.е. на всяко тримесечие правя ревизиране и поставям на нови или пренасям и продължавам с настоящите.

4. Защо е важно качествата да са обръзани пряко с целите?

Когато възпитавате у себе си качества, изяснете си чрез какво ще ги възпитавате, защото искам да бъда постоянен или дисциплиниран – нищо не значи. Как ще разберете, че вие сте такъв, чрез какви действия ще станете такъв?

5. Визуализацията – освен, че е хубаво да си представите и да изживеете целите си множество пъти, разпишете ги така, както си ги представяте.

 

Заповядайте в канала ми в youtube.com – Stef’s LIbrary, където си говорим за книги, минимализъм, здравословен начин на живот, навици, психология, изкуство и самоусъвършенстване!

Подготвила съм много интересни и полезни видеа.
Ще се радвам да бъдете част от това пътешествие!
Обичам ви!

Стеф

Защо е важно да имаме модел за подражание?

Здравейте, четящи!

Днес искам да ви споделя нещо, което много ми помогна през 2018 година. То оказа влияние както върху личностното ми развитие, така и върху вътрешното ми усещане за спокойствието и комфорт.

autumn-beautiful-blur-403638

Добрият пример за подражание е различен за всеки човек и образът му се оформя в зависимост от онова, което всеки има нужда да вижда, за да развива. Ако искате да бъдете по-скокойни и уравновесени, ви трябва човек, които носи спокойствието у себе си или още по-добре – човек, който е култивирал умението да изглежда спокоен в напрегнати ситуации.

Ако искате да се научите как да отстоявате мнението и позициите си по-добре, то търсете някой, който умее да поставя себе си така, че да няма опция, при която да не бъде забелязан и искането му да не бъде удовлетворено.

Ако се чудите къде за бога ще намерите такива характери, огледайте се. Винаги, ама абсолютно винаги, около нас се подвизава поне един човек, с различни от нашите качества. Винаги ще има по един, които ще ни дава положителен пример и един, който ще ни дава отрицателен (поне по един).

Въпросът е как да се научим да наблюдаваме тези хора и да взимаме за себе си онова, на което се възхищаваме и искаме да развиваме у себе си.  И разбира се, как да премахнем от личността си онези поведенчески характеристики, които ни дразнят у негативния пример, защото щем или не щем, явно и ние ги притежаваме, иначе не бихме ги виждали и разпознавали.

Когато наблюдавате тези хора, ги наблюдавайте в ситуации непривични за тяхното спокойствие, т.е. вижте как биха реагирали те под напрежение. Вижте как биха упражнили контрол над себе си и над ситуацията, така че тя да не ескалира, а напротив – да се успокои.

Често ми се е случвало да мисля, че човекът, който наблюдавам, всеки момент ще избухне или най-малкото – ще каже нещо, което не е толкова мило и съобразително; нещо, което ще го извади от собственото му равновесно положение. Но в мига, в който тази мисъл протича в съзнанието ми, този човек заговаря и гласът му е толкова спокоен и овладян, че ми идва да отворя мозъка му и с лупа да изуча механизма, по който успява да сдържи гнева си.

Точно това са ситуациите, от които трябва да се учите. Всяко нещо, което би накарало вас да реагирате крайно, може да бъде отреагирано по коренно различен начин, който би донесъл повече позитиви както на вас, така и на другите около вас.

Точно тук идва моделът за подражание. Той дава идеите, дори механизмите, по които вие бихте могли да реагирате следващия път, когато на вас ви се наложи да излезете от кофти ситуация, без да ползвате своите установени (но явно не винаги работещи) начини.

Съветвам ви да си изберете по един човек за отделните качества, които са ви необходими, защото съм забелязала, че всеки има своя суперсила и тя е много ясно видима, когато знаеш, че търсиш точно нея. Разбира се, в очите на различните хора, един и същи човек, може да изразява различни качества, но в случая важното е, конкретно ти какво намираш у този човек и как прилагаш в собствения си живот действията, които той извършва.

Тук не става за дума за подражание в смисъл идолопоклоничество или копиране на поведение. Това е чисто и просто нагледен механизъм, чрез който много по-бързо и лесно всеки би могъл да види, че има много начини за постигане на една и съща цел и да избере за себе си онзи, който смята, че е най-работещ за самия него.

Целта е да се учим един от друг, иначе не би имало смисъл от това хората да общуват по между си. Ако вярвате, че хората около вас са случайни единици, с които ви се налага да взаимодействате, сте в жестока заблуда.

Лично за себе си мога да кажа, че това да наблюдам и да се уча от човек, който смятам, че притежава качествата, които са ми нужни, е успешно начинание и за отрицателно време ми помогна да усвоя част от уменията, които исках да имам. Научих се как да реагирам овладяно и премерено, т.е. стана ми ясно (нагледно), че е възможно да не разбиеш нечия глава в стената, а вместо това – да подходиш далеч по-разумно. Ефектът е аналогичен, просто ти си спестяваш лошата слава.

Със сигурност това е методология, която прехвърлям и в 2019 и ще продължа да се уча от хората, които ме карат да искам да приличам на тях.

Надявам се да съм ви била полезна.

Прегръдки,

Стеф

 

5 стъпки: Качествата, които развих през 2018

Здравейте,

Днес искам да ви споделя как успях да развия у себе си няколко качества (личностни характеристики) през 2018, които знаех, че ще ми бъдат необходими за във всеки аспект от моя живот.

Това са все неща, които в даден момент съм преценила, че ще трябва да развия у себе си ако искам нещата да се получават по един по-добър начин за мен и все неща, които поради някаква причина са ми били неприятни, некомфорти или с други думи – са ме ужасявали.

back-view-beautiful-blonde-567952

1. Първото нещо, което аз направих и което съветвам и вие да направите, е когато планирате своята година, освен списъка с целите, които искате да постигнете, да направите и списък с качествата, които искате да развиете или това са нещата, които изграждат личността ви и ви помагат да се развивате, и да живеете по-добър живот.

2. Изберете си една или няколко ключови думи, по които да се водите. Ще ви дам пример със себе си. Аз избрах думите: търпение, социализация, приемане. И трите неща ми бяха доста трудни и винаги избягвах ситуации, в които трябва да развивам тези качества, защото ме напрягаха, плашеха… изобщо не ме караха да се чувствам добре и предпочитах да си ги спестявам.

achievement-adult-book-1043514

3. Оттук идва и третия ми съвет – започнете да се поставяте в такива ситуации. Ситуации, които ще ви карат да тренирате своята воля и издръжливост, защото преди да приемете и да започнете да развиивате тези характеристики, е необходимо да се случи именно това пречупване, т.е. да посмеете да се впуснете в това предизвителство, вместо да бягате с писъци от него. А Вселената е доста съобразителна и самата тя много бързо ще ви прати точно такива моменти, в които ще ви се наложи да тренирате активно. Предизвикваме всичко, за което мислим.

4. Пишете, схематизирайте и отсявайте. Какво имам предвид? Това, което правих аз в продължение на месеци, беше в един тефтер да разделя стрниците си на две колони. В едната записвах ДРАЗНИТЕЛ, в другата – ПОЛЗА, т.е. в първата колона пишех: какво днес ме изкара извън кожа, кое ме накара да реагирам емоционално, какво ме нарани; а във втората – защо това се случи, защо това ме нарани, защо ме обиди, защо ме накара да реагирам така и какво ми донесе, защо се случи, на какво се опитва да ме научи. Винаги има логика в нашите емоции и реакции. 

ДРАЗНИТЕЛ                                                                                   ПОЛЗА

какво днес ме изкара извън кожа                                         защо се случи това

кое ме накара да регирам емоционално                             защо това ме нарани/обиди

какво ме нарани                                                                          каква е ползата/ причината

 

Когат правите подобни упражнения, свиквате да намирате причината за вашите реакции, вместо да се фокусирате върху негативните усещания, която ви носят. Често в живота си ние реагираме еднакво зле при случването на различни събития и не си даваме сметка, че това е модел, който вселената е създала лично за нас, но не за да ни дразни и наранява, а за да ни покаже, че тук нещо не е наред, тук трябва да се работи, защото има потенциал за израстване на личността.

5. Накрая си запишете победите, защото повярвайте ще ги има стига да се придържали към правилото да се предизвиквате, вместо да бягате. Приемайте всяко нещо, което е в противовес с комфортната ви зона.

achievement-activity-adolescent-347135

!!! Тук отварям една голяма скоба – стремете се тези предизвикателства да са ваши лични такива, а не наложени от някой друг, защото често хората покрай нас ни казват “промени това”, “промени онова”, “бъде по-еди какъв си” – всички тези съвети – в кошчето. Ако смятате, че има резон в техните думи, да – можете да ги вземете предвид, но ако сте наясно, че това са нещата, които на този етап не са адекватни за вас и по-скоро изразяват чужди стремежи – ги пратете на едно много специално място.

При мен тази система проработи през изминалата 2018 година и смея да твърдя, че успях да се науча на приемане, поне в много по-голяма степен от преди. Все още има моменти, в които не мога да упражня контрол върху емоциите си, но отчитам сериозна разлика от преди.

Търпението, което никога, ама никога, не ми е било силна страна, също взе да се сприятелява с трезвата мисъл, че понякога трябва постоянство, за да се изгради нещо значимо. Прибързаните действия трябва да се овадяват за сметка на премислянето. Определено тук отчитам най-голяма промяна.

Всяко едно от тези постижения, мога да защитя с точни примери. Всичко това ще запиша в равносметката за 2018, преди да планирам 2019, за да мога да си спомням и за да имам черно на бяло доказателство за собствените си успехи и предизвикателства.

Надявам се това да помогне и на вас ако все още търсите някаква методология, по която да опитате промяна. Ще се радвам и на вашите съвети!

А сега е време да направим план и за новата 2019 година!

 

Прегръщам ви,

Стеф

 

Светът е твърде шумен: 5.) 5 неща, които промениха живота ми

the_scars_nobody_sees_by_kelogsloops-db11bjq

1. Научи се сам да грижиш за себе си. „Грижа се за теб“ означава „Контролирам те“.

Понякога хората се чувстват добре, когато някой взима решенията вместо тях. Отговорността пада. Страхът от провал е занижен до степен нула.  Но дори това да ви кара да се чувствате спокойни, не трябва да забравяте, че „грижа се за теб“ всъщност означава „контролирам те“. Грижата, дори и в най-чистата си форма, е вид контрол. Сигурно поне веднъж в живота си сте чували така любимият израз от родителите си: „докато живееш под моя покрив, ще спазваш моите правила“. Грижата е преимуществото във всяка нейна форма. За да подчиниш един човек е достатъчно да му внушиш, че го пазиш. Докато родителят мисли, че подхожда с добри намерения спрямо детето си, той всъщност му внушава, че има нужда от пазител. От някой, който ще поема отговорността вместо него. Затова понякога просто трябва да застане на страна и да остави детето да наложи силата на личността си. Така то ще знае, че е достатъчно силно, за да поеме контрол върху живота си и не е необходимо да преотстъпва свободата си на друг. Защото този друг може да няма същите чисти намерения като родителя.

2. Свободата е отговорност, не даденост.

Колкото и автономна да е свободата, тя е и право, а правото се дава. За да имаш права, трябва да умееш да носиш отговорност. За да боравиш със свободата си е необходимо да си достигнал ниво на адаптивност и умение за правилното й прилагане. Реализирането на твоята свобода не трябва да нарушава реализирането на моята. Свободата не е абсолютна, защото тя носи в себе си отговорността за рамкирането й. Парадоксално е, но ако човек е не може да я сложи в рамка и да й даде насока, просто я изпуска. Доброволно се отказва от нея.

3. Играч ли си или играчка? Спри да влизаш в ролята на жертва.

Отказът от свободата ражда подчинението и властта. Властта е асиметрично взаимоотношение, т.е. балансът на силите е нарушен, което само по себе си е неестествено състояние и предполага срив. Тя действа по правилото на Мечо Пух „Колкото повече, толкова повече“. Налагането на власт предполага зараждане на специфично чувство за могъщество у господстващия. Той приема себе си като едноличен и единствен разпоредител на изборите и действията в живота на своя подчинен. За това е невъзможно властта да бъде спряна отвътре. Ако сте се поставили в състояние на жертва и си мислите, че можете да превъзпитате палача си – грешите. Вълкът от Червената шапчица подлежи ли на превъзпитание? Това е природа. Властта се отнема отвън, т.е. само вие или някой страничен от вас е в състояние да сложи край на порочния кръг. Никой съзнателно не би се поставил в ролята на жертва, нали? Тогава защо имаме толкова примери за хора, които го правят? Съвсем не казвам, че същите сами са си виновни за това, но по правило жертвата се държи по начин, по който прави доминацията върху нея възможна. Палачът й усеща, че ако я нападне, наистина ще й въздейства отрицателно. Затова спрете да се държите като жертва.

452acbe32a4c7fa03aa482e29a2becf8

4. Не се страхувайте от несигурността. Тя улеснява манипулацията.

Какво е манипулация? Ако сте пушачи (пък и да не сте) знаете, че на всяка кутия има надпис „Пушенето убива“. Убива да, но това означава ли, че ще умрете непременно от пушенето? На преклонна възраст Чърчил дава „рецепта за дълголетие“, която гласи в общи линии следното: „легни, когато не ти се седи; почивай; пий, когато ти се пие“. Всички знаем, че е бил и страстен пушач. Ако следваме тези „съвети“ значи ли, че ще доживеем до неговата възраст? Манипулацията е именно това. От една ситуация се взема само една от възможните последици и се представя като единствена и най- страшна. Така всяко предприето действие по отстраняването й, ще бъде приветствано без много уговорки, защото на теб ти втълпено вече чувството за несигурност, за надвиснала опасност от тази страшна последица.

5. Научете се да контролирате емоциите си.

Проекцията на съкровените желания в реалността е пагубна. Когато мисля за това всеки път се сещам за една реклама на паста за зъби. Те, разбира се, всички реклами си приличат. Но в тази конкретно си представете едно тъжно и самотно момче, което пътува в автобуса. Навън вали. Поредната спирка. Момчето поглежда през прозореца и вижда красавица, която обаче не го забелязва. Мислейки колко е жалка ситуацията той се усмихва. Бели и блестящи зъби. В този миг магията се случва. Момичето го вижда и се качва в автобуса при него. Е, цялата тази ситуация няма нищо общо нито въпросната паста за зъби, нито с коя да е друга, но докато гледате, вие не мислите за продукта. Подсъзнанието ви вижда картина и рисува емоция на база видяното. Доказано е, че човек вижда не с очите, а с мозъка си. Зениците са само проводника на информацията. Когато картинката започне да дълбае по емоциите се ражда нужда. Вие искате да изпитате емоцията от видяното. Да не сте тъжен или самотен. Искате красивото момиче да дойде при вас. Подсъзнателно. Затова е необходимо да се научите да разграничавате емоциите от своя вътрешен свят с тези, които можете да получите от външния, т.е. да ви бъдат втълпени. Не търсете копие на Дарси от „Гордост и предразсъдъци“ в реалния живот, защото там няма да го намерите. Неговото място е между страниците, не на автобусната спирка.

 

 

 

 

Светът е твърде шумен: 4.) Всичко е игра на ума.

DSC_0015

„Светът в нашите глави не е точно копие на реалността; нашите очаквания за честотата на събитията се изопачават от преобладаването на емоционалната интензивност на посланията, на която сме изложени“.

Този абзац от книгата на Канеман „Мисленето“ ме хвърли в дълбоки размишления. Ако създаваме света чрез мислите си, какво се случва ако мислите ни са деформирани, т.е. изкривени, преиначени? Ако (или по-скоро следователно на) външни влияния ние възприемаме „натрапени“ мисли, без да можем да ги различим от своите собствени? Каква реалност създаваме тогава? Наша или нечия чужда, приемайки я за наша?

Какво ни определя като личности с позиции? Като пацифисти, вегани, еколози и т.н? Начинът, по който възприемаме информацията за тези неща или по-скоро – начинът, по който ни се предостави конкретната информация. Да вземем вегетарианството като пример. Ако пред вас застанат учени, еколози и т.н. които ви разкажат за тормоза над животните, за това как ние като вид можем да оцелеем и да си набавим всичко необходимо без да се налага да ядем месо, то ние ще бъдем склонни да възприеме казаното от тях като положително.

В същото време, ако пред нас застанат лекари с информация как в болницата е прието дете, което е в тежко състояние, поради липса в организма му на протеин, който може да се набави само от месото, то ние моментално започваме за възприемаме отрицателната страна на вегетарианството.

И така, мнението ни за всяко нещо се определя /варира/ изменя в зависимост от поднесената информация, от нейната интензивност и посланието, което трябва да достигне до нас.

Какво се случва, когато „Как се чувствам относно това“ стане равнозначно на „Какво мисля за това“? Когато ни се предостави избор, т.е. трябва да избираме между две неща, за които имаме оскъдна информация, кое ще предпочетем? Онова, което ще направи аналогия с конкретно наше усещане. Усещане, а не Мисъл.

Нищо не съществува извън качествата, които ние му даваме. Или по-точно, от емоциите, които влагаме в него.

По-нататък в книгата четем, че „човешките същества са измислили представата за риска, за да им помогне да разберат и да се справят с опасностите“, но въпреки реалността на самата опасност, понятия като „краен риск“ или „обективен риск“ са абсолютно неадекватни.

За да илюстрира твърдението си водещият изследването – Пол Словик – предлага две опции за дефиниране риска за смъртността, свързана с отделянето на токсични вещества във въздуха. Единият начин мери риска в диапазон „смърт на милион човека“, другият – „ смърт в милион долара произведена продукция“.  Познайте, при една и съща информация, но поднесена различно, къде рискът натежава?

Какво се оказва – оценката на риска често зависи от изборът на мярка.

Свободният избор на човека е илюзорен. Как да сме сигурни, че това, което избираме, е следствие собствената ни логика, когато само беглата промяна във формулировката на условието, го преиначава?

Възприятието е нож с две остриета. Втълпеното такова те кара да взимаш решения, които мислиш, че идват от теб, но всъщност те са „поставени“ в съзнанието ти, за да изплуват в подходящия момент.

Ако искаш да получиш нещо, ти ще виждаш почти изцяло положителните страни, които съпътстват получаването му. Рискът ще бъде снижен до нулева стойност, а отрицателните страни – пренебрегнати. Крайната (обективна) оценка от ползата на даденото нещо, е изначално изкривена и ти няма как да имаш ясна представа дали наистина получаваш най-доброто.

Погледнато от другата страна на монетата обаче, се замислих как можем да накараме това разминаваме във възприятието да ни послужи положително. Мисля, че познавайки тази особеност на външната среда, ние сме в състояние да накараме възприятието да ни служи, като го изкривяваме спрямо усещанията си.

Когато става дума за личните ни преживявания, всяка негативна мисъл, зададена една идея по-различно, би могла да се превърне в най-добрия изход от трудната ситуация.

Просто пренареди пъзела. Размени словореда. Така негативното състояние ще се превърне във възможност. Изведи актив от проблема. Всичко е игра на ума. Призмата, през която пречупваме събитията е многостенна. Изберете подходящата страна и поемете лъча през нея.

За съжаление (или за радост) емоциите и съответно логиката, не са линейни. Често се налага да гледаме от двете страни на дадено състояние, за да успеем да го видим възможно най-истински. Ако сте в ситуация – избор да приемете дадена работа или да не приемете, то вие преценявате и двете страни на решението. Какво ще се случи ако приемете и какво (в същото време) ще се случи ако откажете. Представата трябва да се срещне някъде и едната страна на монетата да натежи.

Както казахме – всичко е игра на ума. Често решението ни се базира на представена ни по най-подходящият за нас начин информация. Ако я усетим като истинна, т.е. близка до нас и до нашите нужди и убеждения – я приемаме. Ако същата информация ни бъде предоставена, но по начин, противоречащ или в разрез с усещанията ни – ние я отхвърляме. Едно и също съдържание, но в различна форма, предопределя нашият избор.

Ние можем сами да изберем мярката, с която да измерваме рисковете, които поемаме. Ако не мерим провалът в липси и лишения, а в динамика и развитие, то крайният резултат винаги ще бъде положителен. Дори при падение ще имаме възход, защото възприемането ни за провал няма да бъде натоварено с отрицателен смисъл и няма да ни тегли надолу.

Светът е твърде шумен: 3.) Къде е твоето убежище?

food-wood-coffee-cup-696x522

Уют…

Да имаш място, което да наречеш дом, означава да бъдеш отдаден на сърцето си, да уважаваш нуждите на тялото и съзнанието си. Усещането за бездомност независимо къде си, означава единствено лутане, ненамиране на хармония. И тогава трябва да намериш начин да си я създадеш.

Опитвам се да направя именно това. Да си създам точно този уют, от който душата ми се нуждае. Място, на което времето да забави хода си и умът ми да може да си почине. Място, което ще ми позволява да творя, да се отпусна, да мързелувам…

От две седмици насам спокойствието, което изпитвам е удивително. Имам чувството, че умът ми отказва да възприема негативното. Както казах, веднъж вдигнали своята вибрация, ще ви бъде почти непосилно да я свалите. Или да позволите да някой да я свали. Не, че нямам своите моменти на тъга. Но вече харесвам дори тях. Усмихвам им се вътрешно и знам, че са просто коректор, преживяване, дори моментна необходимост.

Приемането на болката не я прави по-малко болка, но я прави разбираема. Това е като да се сприятелиш. Неусетно започваш да проявяваш разбиране. Хващаш се за малките неща, за да се измъкнеш от голямата и тъмна депресивна яма. Мислиш за всеки мъничък момент на радост като това, че можеш да отделиш 10 минути и да си направиш чаша чай. За това, че когато оправиш масата си, тя ще бъде красива. Малките неща… наивно… но веднъж видиш ли ги, ще станат част от цялостната ти перспетива за онова, което имаш и ти носи щастие.

Щастието е в моментите, в които ние успяваме да го уловим. То не идва, не ни се случва… то е… там. Чака да го видим. Само грандомнията и алчността за повече, пречи да изпитваме чисто щастие.

Каква е твоята крепост на щастие? На време за теб? Как се грижиш за нея.

Няма лоши дни, има лоши мисли! А от лошите мисли смисъл няма. Винаги обръщай всичко в полезност, в ценност за теб самият! 

Дишай… Издишай…

И всичко е наред!

Буден си, усмихваш се, имаш живот на тази прекрасна планета, усещаш слънцето, което те гали. Което всеки божи ден те събужда с “добро утро” и не спира да ти дава топлина без значение колко студен ти изглежда светът.

Бъде слънце, приятелю.

Имаме нужда от повече слънца, които да топлят!

721385fa25d0fe0fc266df467e78de76

СВЕТЪТ Е ТВЪРДЕ ШУМЕН: 2.) Как си създадох тишина. Конкретни стъпки

agriculture-beautiful-country-596893

Здравейте, прекрасни!

Точно толкова – 5 дни минаха откакто реших да опитам да “вкарам ред” в живота си. В последните седмици бях крайно изнервена и изтощена. Намирах слабости във всичко, критикувах… с две думи – бях станала един доста неприятен и крайно студен човек. На първо място за себе си, на второ – за другите.

Докато в един момент си спомних, че и преди доста често съм изпадала в подобни състояния и това е бил моят начин за самосъхранение. Знаех, че трябва да направя нещо, което да ме откъсне от песимистичната рамка, която бях поставила пред съзнанието си и през, която гледах света.

Какво направих и какво се случи през последните дни?

1. 

Признах пред себе си (и не само), че нещо не е наред. Нещо не е както трябва, за да се чувствам така. Започнах да търся проблема и тъй като човек не винаги може да се погледне отстрани – поисках помощ.

Това беше и първата стъпка към подобрението.

От човек, който беше готов да се откаже от всичко, избрах да съм човек, който иска да се погрижи за себе си.

Точно това и направих. Минути след като предприех първите стъпки към себегрижата (реални действия, които целяха именно да помогнат на здравето ми – физическо и психическо) започнаха да валят добри новини. Случиха се неща, които ме зарадваха (без да съм очаквала), а останалото, за което се притеснявах (и не можех да спя нощем) започна да се нарежда от само себе си без аз да правя нищо по въпроса.

Аз единствено предприех действия, с които да се погрижа за себе си, за да се съвзема и да бъда отново полезна.

2. 

Съставих си план, чрез който да създам у себе си усещане за контрол.

Когато умът се лута и в съзнанието е хаос, е хубаво да има нещо, което да играе роля на гравитация, т.е. да ни държи здраво стъпили на земята и да ни създава поле, в което да се чувстваме сигурни и творящи.

Така стартирах “Светът е твърде шумен” и си обещах, че ще се придържам към правилата, които сама си наложих.

3. 

Започнах да изпълнявам плана.

Помните ли, че едно от предизвикателства ми беше да намаля цигарите до 4 на ден? Е, от тогава не съм пушила изобщо. Не защото съм си наложила да не го правя. Липсва нуждата. За момента съзнанието ми отказва да “пали” цигара.

Относно грижата за себе си и точките, които там си бях поставила, бих казала, че доста стриктно се придържам към тях. Да не съдиш е трудно, но когато веднъж избереш да търсиш положителното, след това дори да искаш, не можеш да отправиш критика. Не защото няма за какво, а защото вече усещаш разликата във вибрационното поле около самия теб в моментите, когато го правиш. То е все едно да пиеш отрова.

Относно грижата за ума и благодарността, дори не минава минута, в която да се чувствам така сякаш наистина нещо се е променило. Може би съществена роля изигра именно изборът ми да бъда благодарна. Наложи ми се да проведа няколко важни разговора, но два от тях наистина ми дадоха по нещо ценно.

  • Не слагай етикет на мислите си. Всеки път, когато заклеймиш своя мисъл, ти не позволяваш на ума си да търси решение. Той я категоризира като “тъпа”, “абсурдна” и т.н. и я натиква обратно в океана от тревоги, вместо да й намери бързо решение.
  • Спри да си толкова егоцентриран. Не всичко, което се случва засяга теб. Хората сме толкова различни, но в същото време при наличие на конфликт, ни става ясно колко си приличаме и как едни разговор е достатъчен, за да проявиш емпатия, да разбереш, че си се отнесъл зле и че трябва да се научиш да направляваш изказа и действията си, така че да не нараняваш.

Относно четенето – там знаете съм желязна :))) Благодарна съм, че пътувам толкова време всеки ден до работното си място. През септември прочетох повече книги отколкото може би през цялото лято (когато не пътувах толкова).

Оказва се, че да намираш положителното е лесно, стига да приемеш, че няма друга алтернатива. Дори “негативните” събития, водят до позитивни развръзки. Тогава защо да ги преживяваме сякаш идва краят на света? И тук не става дума за позитивно мислене, а за позитивна нагласа. Приемане. Избор да бъдеш усмихнат и благодарен.

469d624024eeda7411d889dff14e331c

В обобщение… 

Когато изберем да се погрижим за себе си съзнателно и предприемем действия;  когато пожелаем да сменим фокуса и да погледнем от щастливата страна на монетата (този израз трябва да защитя със закона за авторкото право :D), вибрацията се променя и повярвайте ми, ще искате да я запазите такава. Дори да има спадове, ще се връщате към това усещане на радост и лекота.

И точно тук се появява моето усещане за тишина в този иначе шумен и немлъкващ свят, а именно – да се науча как да слушам и да си създам мелодия, без преди това звукът да ме е оглушил. 

А каква е вашата тишина?

Надявам се да съм ви била полезна.

Аз продължавам да се уча и всеки ден се стремя да подобрявам себе си и начина си на мислене.

Скоро ще има и нов update!

До тогава ви прегръщам

:)))

С обич,

Стеф!

Светът е твърде шумен: 1.) Как да изградим постоянство чрез навици и рутина

agenda-bouquet-business-6374

Рутината никога не ми е била силна страна – трябва да призная. Като водна зодия с много огън в наталната си карта, винаги съм предпочитала т.нат. творчески хаос. Уви, колкото и креативен да е той, не винаги помага за правилното насочване на цялата генерирана енергия, изпълваща съзнанието ми.

Забелязала съм за себе си, че съм склонна към дефицит на вниманието. Рядко мога да остана задълбочена в нещо, което не ми е интересно. Заедно с това, фактът, че схващам доста бързо и уча със сравнително висока скорост, прави 90% от нещата, с които се занимавам – скучни.

Освен това съм предразположена към маниакални състояния, т.е. ако към повечето занимания губя интерес почти моментално, защото не са ми предизвикателни или защото съм ги схванала прекалено бързо, то има неща, в които мога да задълбая толкова много, че да забравя да ям, да спя, да спра… буквално потъвам и нищо не е в състояние да ме изкара от това вглъбено състояние. Когато пишех магистърската си теза три месеца буквално бях спряла въртенето на земята в съзнанието си. Бях се отчуждила от света и хората, не излизах и не правех почти нищо друго (знам, че за някои от вас, това звучи ужасно и потискащо, но за мен – това беше раят. Може би едни от най-прекрасните 3 месеца в живота ми.)

Интересното е, че когато правя нещо, което взема цялото ми внимание, ставам най-организираният човек на света. Всичко придобива форма и структура. Правя си подробни планове. Във всеки един момент знам точно какво следва и какво да направя. Никога нищо не се случва от само себе си. Работя часове, дни, седмици, без изобщо да изпитам нужда от нещо различно.

Представете си сега ситуация, в която човек като мен – в чието съзнание цари творчески, маниакален хаос и единствената форма на концентрация настъпва, когато правя неща, които моят разум смята за смислени, трябва да изпълнява временно задачи, които далеч не му позволяват да бъде креативен и организиран по свой собствен начин.

Казвала ли съм ви, че съм и интроверт и че всеки контакт с хора ме изтощава. А казах ли ви колко “обичам” новите модели на работа, в които всичко е open space и ти иде на изхвърлиш наистина всичко що е живо в реалния open space? Никога не съм разбирала логикта на работата в екип и на скупчването на толкова различни по опит, образование, цели, интереси и желания хора, но в един корпоративен свят явно това е вид ценност.  Макар, че според редица прочувания отворените работни пространства не се отразяват добре на социалните способности на служителите. Те се разсейват, не си сътрудничат, нямат си доверие и взаимоотношенията им се развалят. 

Но нека оставим това настрани. Не пиша този текст за масовата публика. Пиша го за себе си и за онези от вас, които изпитват неудобство, дори вина, че не са от онзи вид социални животни, желаещи непрекъснато човешко присъстие около себе си.  В тази връзка оставям и едно видео на Сюзън Кейн, която говори за силата на интровертните в свят, който не млъква. Освен нейната реч, можете да се запознаете и с книгата й – “Тихите”, за която съвсем скоро ще ви разкажа малко повече. 

Та, за да бъдем що годе в мир със себе си във времена, когато ни се налага да се нагаждаме към заобикалящата среда, ни е необходима малко помощ. Аз чета и ровя непрекъснато, изпробвам какво ли не, за да нацеля някоя формула за успех. Понякога се получава, понякога не, но е приятно да чета и да научавам повече от хора, преминаващи през същото. Затова и споделям с вас личния си опит. Вярвам, че всяко знание трябва да бъде споделяно с цел – взаимопомощ, дори цената за това да включва част от личния ми живот да бъде на показ. Защото искам да ви дам реални примери и действително да разберем заедно дали и кое работи.

Наскоро прочетох книгата The Big Book of 30-Day Challenges: 60 Habit-Forming Programs to Live an Infinitely Better Life by Rosanna Casper и ми се стори добра идея да изпробвам част от нещата, за които пише тя. Чувствайте се свободни да се включите и вие.

За да останем на едно място, макар и временно, е необходимо да проявим постоянство. А когато това място в пренаселено от разни странични дразнители, задачата става все по-трудна. Но нека приемем това като предизвикателство за развиване на нов навик или поне развиване на вид търпимост и поносимост. Аз не съм от толерантните признавам и не проумявам например защо някой би говорил просто, за да излизат звуци от устата му, били те и лишени от всякакъв смисъл. 😀

В книгата си авторката разделя изграждането на нови навици на няколко категории. Както казахме, за да възпитаме у себе си някакво постоянство, трябва да си изградим рутина, а рутината е естествен процес, който се развива, когато придобиваме нов навик. Стана ви ясно вече, че аз съм човек, който има нужда от формула. Точна и ясна стуктура. 1+1=2.

Затова ще си начертая план, базиран на прочетената книга, който ще споделя с вас, за да ме държите отговорна за изпълнението му. Когато знам, че съм поела отговорност пред вас и ви дължа някакъв резултат, то това определено добавя мотивация към задачата.

Ако вие сте опитвали нещо подобно, ще се радвам да споделите, за да мога да го приложа и аз. Ако сте чели нещо, което искате да разберете дали работи, но нямате време да го изпробвате, също ми пишете. Ако си паснем с методологията, ще го направя и ще споделя.

Let get started …

  1. FITNESS/ Фитнес, спорт, т.е. някакво движение.

Ако не спорт, не знам кое друго би възпитало навик. Като в тази категория спадат няколко неща: например тичане всеки ден, йога, може да включите и танци, дори качване и слизане по стълбите. Аз ходя на фитнес и ще се опитам да го правя всеки ден.

2. FOOD / Храна 

Тук са включени обичайните заподозрени като премахване на захарта, ограничаване консумацията на месо, приемането на повече вода, плодове и зеленчуци. Аз наскоро започнах да пуша отново и бих искала да премахна този навик. Не изцяло, но искам да намаля цигарите до минимум. Разбира се, минимум може да значи много неща, затова ще си поставя точна цифра – 4 на ден.

3. SELF-CARE / Грижа за себе си 

be perfect in you own eyes, baby… 

Бъдете красиви, обличайте се стилно, гримирайте се, бъдете очарователни за себе си. Винаги ми е било странно, когато някой ме попита “ама за кого се гласиш”? За себе си – това е единственият отговор. Винаги. Красотата е вътрешно усещане и за да се видим красиви в огледалото е нужно да се чувстваме такива отвътре. А за това никой друг не е в състояние да направи каквото и да е.

Така, че 1.) dress up every day се вписва идеално в моя начин на живот. Като тук ще си позволя да добавя и още една точка , а именно – 2.) no complaining, gossiping or judging.  Понякога имаме периоди, в които обичаме да се оплакваме и да осъждаме всичко покрай нас. Винаги съм смятала, че това са най-ползотворните периоди в живота на човек. Да, гаднички са, депресивни и т.н., но точно те са причината да преодоляваме себе си и да намираме нови начини за израстване.

4. MINDFULNESS / Тренинг на ума 

Харесва м идеята да запивам за какво съм благодарна. Рядко го правя. Сещам се, но със сигурност нямам този навик. А благодарността е емоция с много висока вибрация, така че е желателно да я възпитаме у себе си.

Още нещо важно, което смятам да започна да правя. Ако не сте ок с дадена ситуаци, която за момента не можете да промените, започнете да записвате какво харесвате в нея. Знам, знам… ужасно е, мразите я и т.н., но ако нямате намерение да я промените кардинално сега и веднага, за да не ви стресира и разболява, намерете нещо, което ви харесва в нея. Като под “нещо” имам предвид следното: направете си списък с поне 50 неща, за които сте й благодарни. Отново по този начин повдигаме вибрацията.

5. CREATIVITY AND LEARNING

Стигаме до мястото, което за мен е много важно, но и трудно, защото аз непрекъснато уча нещо ново и не знам какво ще се случи утре. Но ми се иска да имам някака организация в момента, затова нека заложим на следното:

  1. Два часа четене на ден – аз чета докато пътувам до работа и обратно. Умишлено съм избрала транспорт, който ми го позволява. Чета понякога и вечер преди лягане, но тогава прочетените страници са доста по-малко.
  2. Три страници от книга на английски – трябва да поддържам езика си и ми се ще да намеря най-оптималния начин за целта.
  3. Документирай какво се случва – с пост или снимка – за да поддържаме мотивацията.

Ако мога да обобщя накратно – какво ме чака през настоящия месец, който започва да тече сега. Не утре, не в понеделник, не на 1-во число… а СЕГА! 

  1. Фитнес (ако съм извън града – тичане и упражнения)
  2. Цигари – ограничаване до 4 на ден. Не съм активен пушач. Последните дни не съм палила изобщо. Пуша основно на работа.
  3. Dress up every day.
  4. No complaining, gossiping or judging
  5. Списък на нещата, за които съм благодарна – всеки ден – 5 неща сутрин и 5 неща вечер.
  6. 100 причини да харесвам настоящата ситуация, която не ми е ок.
  7. Два часа четене на ден.
  8. Три страници от книга на английски всеки ден.
  9. Update на случващото се.

Всичко изброено е важно да се прави всеки ден. При мен изключение прави единствено точка 6, която е по-скоро еднократна, но всичко останало е ежедневна задача.

Ако успея да се придържам един месец към този план и да правя едно и също нещо всеки ден, то смятам, че поне в някаква степен енергията ми ще започне да се навигира малко по-лесно в бъдеще и няма да се разсейвам толкова бързо.

Днес е събота 23.09.2018, т.е. започвам в никакво време, но … важното е, че започвам.

Междувременно ви прегръщам и съм благодарна, че ви има. 

Стискайте ми палци да се справя.

С обич,

Стеф.