Светът е твърде шумен: 4.) Всичко е игра на ума.

DSC_0015

„Светът в нашите глави не е точно копие на реалността; нашите очаквания за честотата на събитията се изопачават от преобладаването на емоционалната интензивност на посланията, на която сме изложени“.

Този абзац от книгата на Канеман „Мисленето“ ме хвърли в дълбоки размишления. Ако създаваме света чрез мислите си, какво се случва ако мислите ни са деформирани, т.е. изкривени, преиначени? Ако (или по-скоро следователно на) външни влияния ние възприемаме „натрапени“ мисли, без да можем да ги различим от своите собствени? Каква реалност създаваме тогава? Наша или нечия чужда, приемайки я за наша?

Какво ни определя като личности с позиции? Като пацифисти, вегани, еколози и т.н? Начинът, по който възприемаме информацията за тези неща или по-скоро – начинът, по който ни се предостави конкретната информация. Да вземем вегетарианството като пример. Ако пред вас застанат учени, еколози и т.н. които ви разкажат за тормоза над животните, за това как ние като вид можем да оцелеем и да си набавим всичко необходимо без да се налага да ядем месо, то ние ще бъдем склонни да възприеме казаното от тях като положително.

В същото време, ако пред нас застанат лекари с информация как в болницата е прието дете, което е в тежко състояние, поради липса в организма му на протеин, който може да се набави само от месото, то ние моментално започваме за възприемаме отрицателната страна на вегетарианството.

И така, мнението ни за всяко нещо се определя /варира/ изменя в зависимост от поднесената информация, от нейната интензивност и посланието, което трябва да достигне до нас.

Какво се случва, когато „Как се чувствам относно това“ стане равнозначно на „Какво мисля за това“? Когато ни се предостави избор, т.е. трябва да избираме между две неща, за които имаме оскъдна информация, кое ще предпочетем? Онова, което ще направи аналогия с конкретно наше усещане. Усещане, а не Мисъл.

Нищо не съществува извън качествата, които ние му даваме. Или по-точно, от емоциите, които влагаме в него.

По-нататък в книгата четем, че „човешките същества са измислили представата за риска, за да им помогне да разберат и да се справят с опасностите“, но въпреки реалността на самата опасност, понятия като „краен риск“ или „обективен риск“ са абсолютно неадекватни.

За да илюстрира твърдението си водещият изследването – Пол Словик – предлага две опции за дефиниране риска за смъртността, свързана с отделянето на токсични вещества във въздуха. Единият начин мери риска в диапазон „смърт на милион човека“, другият – „ смърт в милион долара произведена продукция“.  Познайте, при една и съща информация, но поднесена различно, къде рискът натежава?

Какво се оказва – оценката на риска често зависи от изборът на мярка.

Свободният избор на човека е илюзорен. Как да сме сигурни, че това, което избираме, е следствие собствената ни логика, когато само беглата промяна във формулировката на условието, го преиначава?

Възприятието е нож с две остриета. Втълпеното такова те кара да взимаш решения, които мислиш, че идват от теб, но всъщност те са „поставени“ в съзнанието ти, за да изплуват в подходящия момент.

Ако искаш да получиш нещо, ти ще виждаш почти изцяло положителните страни, които съпътстват получаването му. Рискът ще бъде снижен до нулева стойност, а отрицателните страни – пренебрегнати. Крайната (обективна) оценка от ползата на даденото нещо, е изначално изкривена и ти няма как да имаш ясна представа дали наистина получаваш най-доброто.

Погледнато от другата страна на монетата обаче, се замислих как можем да накараме това разминаваме във възприятието да ни послужи положително. Мисля, че познавайки тази особеност на външната среда, ние сме в състояние да накараме възприятието да ни служи, като го изкривяваме спрямо усещанията си.

Когато става дума за личните ни преживявания, всяка негативна мисъл, зададена една идея по-различно, би могла да се превърне в най-добрия изход от трудната ситуация.

Просто пренареди пъзела. Размени словореда. Така негативното състояние ще се превърне във възможност. Изведи актив от проблема. Всичко е игра на ума. Призмата, през която пречупваме събитията е многостенна. Изберете подходящата страна и поемете лъча през нея.

За съжаление (или за радост) емоциите и съответно логиката, не са линейни. Често се налага да гледаме от двете страни на дадено състояние, за да успеем да го видим възможно най-истински. Ако сте в ситуация – избор да приемете дадена работа или да не приемете, то вие преценявате и двете страни на решението. Какво ще се случи ако приемете и какво (в същото време) ще се случи ако откажете. Представата трябва да се срещне някъде и едната страна на монетата да натежи.

Както казахме – всичко е игра на ума. Често решението ни се базира на представена ни по най-подходящият за нас начин информация. Ако я усетим като истинна, т.е. близка до нас и до нашите нужди и убеждения – я приемаме. Ако същата информация ни бъде предоставена, но по начин, противоречащ или в разрез с усещанията ни – ние я отхвърляме. Едно и също съдържание, но в различна форма, предопределя нашият избор.

Ние можем сами да изберем мярката, с която да измерваме рисковете, които поемаме. Ако не мерим провалът в липси и лишения, а в динамика и развитие, то крайният резултат винаги ще бъде положителен. Дори при падение ще имаме възход, защото възприемането ни за провал няма да бъде натоварено с отрицателен смисъл и няма да ни тегли надолу.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s