Books to Read On a Rainy Day

В дъждовните дни от последната седмица, меланхоличното настроение може би е завладяло голяма част от читателските сърца и ако някои от вас се чудите коя книга да захванете в това мрачно време, спокойно можете да хвърлите едно око на кратичкия списък по долу.

Самата аз съм в нещо като книжна кома в последните седмици и ми представлява огромна трудност да се отдам на страниците. Мисля, че част от причината се дължи на това, че все още оплаквам разваления си pocketbook и факта, че не успях да си намеря в книжен вариант „Момчето с гълъбите“ от Меир Шалев, но за сметка на това си купих две нови прекрасни книги, за които предстои да ви разкажа съвсем скоро.

Books for the Rainy Days (1)

Та… да си дойдем на думата – какво препоръчва Стеф за дъждовните следобеди, в които няма нищо по-хубаво от това да се отпуснем с любимото ни топло одеалце, да си направим чаша горещ чай и слушайки трополенето на държа по прозореца, да потънем между страниците на приятен роман.

1. „Никога не ме оставяй“ от Казуо Ишигуро си остава един от романите, които подложиха на върховно изпитание моята емоционално книжна душа. Да преживея тази история беше равносилно да това да се изгубя няколко пъти в нея и след това да се преоткрия като различен човек. Мисля, че всяка книга по някакъв начин оставя своя отпечатък в умовете и сърцата ни, и бележи даден етап от развитието, до което сме достигнали. Казуо ми показа, че не винаги емоцията е тази, която поражда емоция. Понякога именно липсата й – може да те докара до ръба на нормалността и да те накара да скочиш оттам.

В „Никога не ме оставяй“ се разглежда клонирането като форма на донорство. Човечеството е достигнало степен на развитие, в което етиката е поставена пред сериозно изпитание. Оцеляване на човека чрез човека като извратена форма на лечение, стои в основата на романа и показва доколко хората могат да претръпнат, когато става дума за собственото им егоистично съществуване във времето.

Това е един драматичен поглед в бъдещето, само че лишен от драмата. Много силни герои. Много силна история. Препоръчвам да гледате и филма. 

never_let_me_go

2. „Когато Ницше плака“ от Ървин Ялом си остава една от най-любимите ми книги, независимо, че съм я чела преди доста време. Това е роман за ума. Роман, който те кара да разсъждаваш заедно с автора и героите, и да търсиш първопричините на всяко тяхно (съответно свое) състояние.

Ялом се позовава на реални личности и събития, разбира се достатъчно добре художествено оформени, но въпреки това запазили чара на истинността си. Самият Ницше (може би любимият ми философ) е подложен на терапия от д-р Бройер – изявен психиатър, приятел и сътрудник на Зигмунд Фройд, който също взима участие в повествованието.

Докато четете тази книга, хиляди въпроси ще възникнат в ума ви и ще видите как сами ще започнете да се самоанализирате и да достигате до много задълбочени проникновения относно собствените си живот и действия. Атмосферата на този роман наистина би паснала чудесно на дъждовното време.

3. “Зелда” – Елин Рахнер. Тук няма да коментирам, само ще цитирам. 

Всичко ти харесвам. Ама всичко. Всичките ти основания и
окончания. Цялостната атмосфера на въздишката. Алта
във поречието на усмивката. Близките ти планове. Тъгата.
Пепелните шапки. Суетата. Бистрите нюанси на походката.
Вените, предразположени към меланхолия. Хребетите
в сенките и кожата. Пъстроцвета от агонии и фобии.
Партитурата на жеста и сълзата. Раменете ти разбъркали
простора. Всичко ти харесвам. Ама всичко, а не трябва, зелда.

Това не е точно поезия, въпреки че има рима и ритъм, но е красиво!

23313136_10214695772376274_1643628398_o

4. “Колко е живот да му се сърдя” – Камелия Кондова

Понеже аз обожавам поезия … обожавам и Камелия. Препрочитам си я ежедневно!

Изляха се потопите след мен.
Предадоха мe верните ми кучета.
А твоят страх остана спотаен,
в очакване на нещо да се случи.
Люляха ме космични ветрове.
Не ми остана време да изплача.
Отидоха се кратките мъже
там някъде, във “зоната на здрача”.
Отдавна съм разпъната на две.
Отгоре мръсен номер ми скроиха.
Родиха ми се лоши стихове.
Но хубави деца ми се родиха!
Сега съм по момиче от преди.
От моето момиче — по момиче.
Защото тебе толкоз те боли,
че без да ме разбираш,
ме обичаш.
 

2(122)

 

А кои са вашите любими книги за дъждовно време?

 

Advertisements

One thought on “Books to Read On a Rainy Day

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s