NETFLIX КНИЖЕН ТАГ

Здравейте, четящи. Харесах си един таг от канала на Стан -Stan’s Bookish Universe –
казва се NETFLIX КНИЖЕН ТАГ, но понеже май няма да имам време да го снимам, ще ви споделя отговорите си тук.

dsc_0025
🌷ПОСЛЕДНАТА КНИГА, КОЯТО СИ КУПИ?
“Възпламеняване” от Крис Клийв. Видео ревю на романа му “Другата ръка” можете да гледате в канала ми – Stef’s library;

🌷ПОПУЛЯРНИ КНИГИ, ЗА КОИТО ВСИЧКИ ЗНАЯТ. КАЖИ ДВЕ, КОИТО СИ ПРОЧЕЛ И ДВЕ, КОИТО НИКОГА НЯМА ДА ПРОЧЕТЕШ?
Сара Дж. Маас – поредицата за Селена – не бих прочела. Прочетох част от книгите на Рамсън Ригс за чудатите деца. Най-лошата поредицата, която съм хващала. В това число включвам дори “Здрач” и компания, защото тя беше в пъти по-добра;

throne-of-glass-tv-show-hulu

🌷ЗАБАВНА КНИГА?
Рядко чета забавни книги, но на “Човек на име Уве” от Бакман, освен, че си поревах, имаше моменти, на които съм се смяла с глас и от сърце;


🌷ГЕРОЙ, КОЙТО Е КРАЛ/КРАЛИЦА НА ДРАМАТА?
Фейра и още как. Знаете мнението ми за нея и едва ли тук ви изненадвам;

b7cadacfea6a95fba1fa69c7e2cb2cd0
🌷КОРИЦА С РИСУНКА?
“Цвят от глухарче” от Олга Клисурова;

39203653_590890384641331_6878352805573165056_n
🌷КНИГА ИЛИ ПОРЕДИЦА, КОЯТО ИСКАТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ОТНОВО?
“Дългият път към една малка ядосана планета” от Беки Чеймбърс. Тази книга просто си ми остава една от любимите за всички времена, както и “Илумине” на Ейми Кауфман и Джей Кристоф. Все още няма какво да ги измести;

2015-10-23-illuminae-launch-3

 
🌷КНИГА, КОЯТО БИ ПРЕПОРЪЧАЛ, НО НЕ Е ИЗМИСЛЕНА ИСТОРИЯ?
“Влиянието” от Робърт Чалдини. Мисля да й направя скоро ревю;

 
🌷КНИГА С МНОГО ЕКШЪН?
Не чета книги с екшън. Дори не мога да се сетя за такава книга. Но след бърз преглед в goodreads мога да кажа “Нашествието” от Брайн Ларсън;

 
🌷КНИГА,ЗА КОЯТО СЕ ВЪЛНУВАШ,ЧЕ ПРЕДСТОИ ДА ИЗЛЕЗЕ НА ПАЗАРА?
Искам продължение на поредицата на Беки Чеймбърс – артлайн защо още ги няма. Направо не мога да чакам. :)))) Обожавам я;

the-long-way-to-a-small-angry-planet-becky-chambers

Как спрях да харча излишни пари|7 СЪВЕТА

Как да спрем да харчим излишни пари за ненужни вещи е вероятно едно от най-трудните начинания, особено в един консуматорски свят, в който отвсякъде ни заливат с реклами и ни втълпяват, че вечно имаме нужда от нещо. Все не ни е достатъчно наличното и затова изпитваме непрекъсната нужда да купуваме, да добавяме, да искаме и да харчим.

Аз самата все още се боря с този навик и затова ви споделям моите начини за овладяването и надявам се цялостното му премахване. Трябва воля и време, но наистина вярвам, че правилната настройка и убеденост вършат половината работа.

Вече имам видео, свързано с тази тема: Край на емоционалното пазаруване: ДРЕХИ| ONLINE| МИНИМАЛИЗЪМ. Погледнете го, ще ви бъде много полезно!

1. В Джъмбо без пари

Да си го признаем – едно от най-големите изкушения. И под Джъмбо визирам и останалите големи вериги. Там винаги е приятно да се разходиш и да накупуваш купища дребни и ненужни вещи, които незнайно как се озовават в количката и след това на касата не проумяваш как си изхарчил 1/3 от месечната си заплата. Прибираш се и се чудиш що за глупости си купил, за какво ще ги ползваш и къде ще ги сложиш.

Моята методология: наложих си да отида един път в Джъмбо без никакви пари. Естествено харесах си милион неща, кое от кое по-абсурдни, дори си ги наснимах. Бях сигурна, че искам всичките. На следващия ден, когато все още нямах достатъчно пари, за да ги купя всичко, което исках, реших, че пак ще отида без пари, за да огледам. С изненада устаноих, че част от нещата, които исках при първото влизане ги бях забравила напълно. Това ме накара да се замисля. И понеже установих, че забравените неща започвам да заменям моментално с нови, които също ми “трябват” си казах, че нещо не е ок.

И така си наложих да ходя почти всеки ден в Джъмбо без пари. Това е най-сигурният начин да не се изкушаваш поне в началото да харчиш пари, именно, защото ги нямаш. Пробвайте. Знаете ли какво ще установите само след 4-тото посещение на магазина – колко много неща си започнал да отхвърляш и премахваш от графата “необходими”. 

Точно времето между ходенията, времето за размисъл дали нещо ти трябва в действителност, в ключът. Веднъж остановите ли, че нямате реална нужда дори само от един артикул от харесаните, един по един всеки други ще започнат да отпадат. Защото вече няма да мислите инстинктивно, изкушени от тях, а разумно.

2. Определи си конкретен бюджет за нещата, които пазаруваш ежемесечно и които са ти постоянни разходи /грим и домакинство/. 

За това говоря и в клипа: Нещата, които спрях да купувам| Вредни навици| МИНИМАЛИЗЪМ.  Можеш да му хвълиш един поглед, ще ти бъде полезно гарантирам. Да имаш точна сума, която да харчиш е на пръв поглед лесна задача, но сме нясно как това почти никога не случва. Дори да заделим пари, накрая оборотните свършват и прибягваме до спестяванията си.

Това, което направих аз: Тук вече признавам действам направо спартански, но при мен друго не проработи. Буквално си заложих бюджет по колко пари ще харча на ден за храна, защото аз влизам в магазин и взимам онова, което ми хваща окото – глупости с една дума. Останалото ограничих до едно, т.е. гримове – една спирала, едно червило, една мицеларна вода и т.н. За домакинството: един препарат за почистване (вместо обичайните 3 за различни помещения), един прах за пране. От необходимото по едно.

3. Ограничи си пространството 

Разказах ви за етажерката. Очевидно единственият начин да спра да купувам книги е да нямам никакво място, дори за една-единствена книга в стаята си. Тук отново се включва минимализма като способ. Колкото по-малко място, мебели, уреди и т.н имате, толкова по-малко неща ще можете да довлечете в дома си. Ценете си мястото. А и веднъж започнали да премахвате и да живеете в изчистено и свободно пространство, вече много по-трудно ще го запълните.

4.  Инвестирай в нещо необходимо и по-скъпо

Абсурдно, но работи.

Малко по-горе ви споменах за това как често уж заделяме пари, но когато знаем, че все пак разполагаме с тях, когато си изхарчим наличните, започваме да харчим и спестените.

Решението: Инвестирай в нещо необходимо и по-скъпо, за да внасяш за него пари опредлен период от време, т.е. да знаеш, че това не са ти заделени пари, които можеш да похарчиш по всяко време, а които дължиш и е необхдимо да се справиш без тях. Така няма да ти остават достатъчно пари за странични харчове.

5. Помисли какви са най-големите ти изкушения.

Не си ги забранявай, а разбери защо нямаш натрапчива нужда от тях. Направи си списък, който да те убеди, че можеш и с една книга по-малко точно сега или с една палитра по-малко, или с едни ботуши по-малко. Изреди очевидите причини защо това не ти трябва.
Не забрана – ЛОГИКА

6. При взимане на заплата си наложи първата седмица да не си купуваш нищо.

Ужасът. Много пари на куп, идеята, че разполагаме, въздържането от някакви неща през последните дни преди заплата – ясно ни е на всички. Получим ли парите в сметката си, веднага пожелаваме да изхарчим част от тях. Това са най-емоционалните покупки и от тях се въздържаме най-трудно, но ако направиш един опит, един месец, ще видиш колко по-трезво ще разсъждаваш дори само 2, 3 дни след заветната първа дата на получената заплата.

7. Осъзнай, че нямаш нужда от нищо

И ето тук идва това, което ти става ясно, когато се опиташ да живееш с идеята, че не всичко ти трябва точно сега и на всяка цена. В един момент разбираш, че всъщност изкушението го няма. Нуждата е притихнала. Мислиш повече, търсиш приложение на вещите, стараеш се да поддържаш чистото прастранство, което си създал.

Вече дори не мога да си помисля да купя 95% от нещата, за които копнеех преди и за които давах безумни пари. Не мога да си представя къде ще ги слжа и за какво ще ги ползвам. Не ги искам.

Преди влизах в магазин и си казвах: “Нямам такова”. “Колко хубаво би стояло”. “Струва само… “. “Необходимо ми е”.

А сега влизам, разглеждам и си мисля: “Да, хубаво е, но аз нямам нужда от това”.

Преди беше: “Да, вече имам, но защо да не си купя още едно”?

Сега: “Да, вече имам. Защо да си купувам още едно”?

Не ти трябва още едно!

Имаш достатъчно. 

 

Заповядайте в канала ми в youtube.com – Stef’s LIbrary, където си говорим за книги, минимализъм, здравословен начин на живот, навици, психология, изкуство и самоусъвършенстване!

Подготвила съм много интересни и полезни видеа.
Ще се радвам да бъдете част от това пътешествие!
Обичам ви!

Стеф

Как планирам годината|Plan with me 2019

Едно от най-приятните и полезни неща, които бихме могли да направим, когато изпращаме старата и посрещаме новата година, е именно планиране.
Тук ще разпиша всичко, за което говоря във видеото.

 

1. Ревизиране – какво се случи през 2018 година. Есенцията. Какви уроци научих. Нека бъдат около 3 (най-основните); Какви са моите победи; За какво съм благодарен.

Какво се обърка; какво не проработи за мен при планирането и следването на плана за 2018 година?

При мен: Поставих си твърде много цели – 11 – и качества, които не бяха пряко свързани с тях.

Защо не се получи? 

При мен: Причините бяха 2:
– защото не ги исках достатъчно и по-равно;
– защото още през първия месец останових, че част от тях вече са нерелевантни към настоящия момент;

НЕ РАБОТИ: много цели в различни сфери за дълъг период от време, т.е едногодишния план не работи за мен. 

2. Как да си поставим целите?

РАБОТИ: малко на брой цели, обръзани с качествата, които искам да развия, за кратък период от време и релевантни към настоящия момент. 

2.1. малко на брой цели: моите са 3 (1) – с относително еднакво желание за постигане; да не се бият една друга. /кариера – личен живот/; /да имате дом  – да пътешествате/. Не си поставяйте противоположни цели по едно и също време. Изпълнението изисква енергия и време.

2.2. Качества, които искам да развия? Освен цели аз си поставям и качества, които искам да развия, но за разлика от 2018, целите и качествата този път са взаимообвързани. Нека бъдат равен брой или плюс-минус 1.

2.3. Релевантност и кратък период – целите релевантни ли са към настоящия момент?

2.4. По кратък период от време, защото в много случаи от първата цел, която избере и постигнете, ще проистекат промени в другите цели, в събитията, в отношенияето ви към целите и качества ви. Нищо не е статично и всяка промяна не е сама по себе си, тя води до цялостна промяна на всички развнища.

За мен конфортния период от време за постигнае на цел е три месеца, т.е. на всяко тримесечие правя ревизиране и поставям на нови или пренасям и продължавам с настоящите.

4. Защо е важно качествата да са обръзани пряко с целите?

Когато възпитавате у себе си качества, изяснете си чрез какво ще ги възпитавате, защото искам да бъда постоянен или дисциплиниран – нищо не значи. Как ще разберете, че вие сте такъв, чрез какви действия ще станете такъв?

5. Визуализацията – освен, че е хубаво да си представите и да изживеете целите си множество пъти, разпишете ги така, както си ги представяте.

 

Заповядайте в канала ми в youtube.com – Stef’s LIbrary, където си говорим за книги, минимализъм, здравословен начин на живот, навици, психология, изкуство и самоусъвършенстване!

Подготвила съм много интересни и полезни видеа.
Ще се радвам да бъдете част от това пътешествие!
Обичам ви!

Стеф

Любими книги за 2018 година

Вреди нвици Нещата, които спря да купувам

Здравейте, четящи!

2018 беше книжна година. 📚 Успях да прочета цели 101 книги и съм невероятно горда, защото периодът не беше лек, напротив – беше изпълнен с редица промени и сътресения. Книгите, както винаги, бяха до мен, за да ми бъдат опора и освен към годината и уроците, които ми даде, съм благодарна и за всичко, което прочетох! 📚

фйх

Профил в goodreads.com

 

Книгите, които съм извела, обаче като любими, са онези, които ме замислиха най-много. Онези, чиито допир, влиза и остава под кожата. За тях искам да ви споделя.

📚

Малък наръчник по ХЮГА – Майк Викинг:

 

Задръж звездите още миг – Кейти Хан:

 

🤖 Робокалипсис 🤖 – Даниъл Уилсън:

 

👽 Марсианецът – Анди Уеър 👽:

 

Елайза и нейните чудовища – Франческа Запия:

 

Човек на име Уве – Фредрик Бакман:

Защо е важно да имаме модел за подражание?

Здравейте, четящи!

Днес искам да ви споделя нещо, което много ми помогна през 2018 година. То оказа влияние както върху личностното ми развитие, така и върху вътрешното ми усещане за спокойствието и комфорт.

autumn-beautiful-blur-403638

Добрият пример за подражание е различен за всеки човек и образът му се оформя в зависимост от онова, което всеки има нужда да вижда, за да развива. Ако искате да бъдете по-скокойни и уравновесени, ви трябва човек, които носи спокойствието у себе си или още по-добре – човек, който е култивирал умението да изглежда спокоен в напрегнати ситуации.

Ако искате да се научите как да отстоявате мнението и позициите си по-добре, то търсете някой, който умее да поставя себе си така, че да няма опция, при която да не бъде забелязан и искането му да не бъде удовлетворено.

Ако се чудите къде за бога ще намерите такива характери, огледайте се. Винаги, ама абсолютно винаги, около нас се подвизава поне един човек, с различни от нашите качества. Винаги ще има по един, които ще ни дава положителен пример и един, който ще ни дава отрицателен (поне по един).

Въпросът е как да се научим да наблюдаваме тези хора и да взимаме за себе си онова, на което се възхищаваме и искаме да развиваме у себе си.  И разбира се, как да премахнем от личността си онези поведенчески характеристики, които ни дразнят у негативния пример, защото щем или не щем, явно и ние ги притежаваме, иначе не бихме ги виждали и разпознавали.

Когато наблюдавате тези хора, ги наблюдавайте в ситуации непривични за тяхното спокойствие, т.е. вижте как биха реагирали те под напрежение. Вижте как биха упражнили контрол над себе си и над ситуацията, така че тя да не ескалира, а напротив – да се успокои.

Често ми се е случвало да мисля, че човекът, който наблюдавам, всеки момент ще избухне или най-малкото – ще каже нещо, което не е толкова мило и съобразително; нещо, което ще го извади от собственото му равновесно положение. Но в мига, в който тази мисъл протича в съзнанието ми, този човек заговаря и гласът му е толкова спокоен и овладян, че ми идва да отворя мозъка му и с лупа да изуча механизма, по който успява да сдържи гнева си.

Точно това са ситуациите, от които трябва да се учите. Всяко нещо, което би накарало вас да реагирате крайно, може да бъде отреагирано по коренно различен начин, който би донесъл повече позитиви както на вас, така и на другите около вас.

Точно тук идва моделът за подражание. Той дава идеите, дори механизмите, по които вие бихте могли да реагирате следващия път, когато на вас ви се наложи да излезете от кофти ситуация, без да ползвате своите установени (но явно не винаги работещи) начини.

Съветвам ви да си изберете по един човек за отделните качества, които са ви необходими, защото съм забелязала, че всеки има своя суперсила и тя е много ясно видима, когато знаеш, че търсиш точно нея. Разбира се, в очите на различните хора, един и същи човек, може да изразява различни качества, но в случая важното е, конкретно ти какво намираш у този човек и как прилагаш в собствения си живот действията, които той извършва.

Тук не става за дума за подражание в смисъл идолопоклоничество или копиране на поведение. Това е чисто и просто нагледен механизъм, чрез който много по-бързо и лесно всеки би могъл да види, че има много начини за постигане на една и съща цел и да избере за себе си онзи, който смята, че е най-работещ за самия него.

Целта е да се учим един от друг, иначе не би имало смисъл от това хората да общуват по между си. Ако вярвате, че хората около вас са случайни единици, с които ви се налага да взаимодействате, сте в жестока заблуда.

Лично за себе си мога да кажа, че това да наблюдам и да се уча от човек, който смятам, че притежава качествата, които са ми нужни, е успешно начинание и за отрицателно време ми помогна да усвоя част от уменията, които исках да имам. Научих се как да реагирам овладяно и премерено, т.е. стана ми ясно (нагледно), че е възможно да не разбиеш нечия глава в стената, а вместо това – да подходиш далеч по-разумно. Ефектът е аналогичен, просто ти си спестяваш лошата слава.

Със сигурност това е методология, която прехвърлям и в 2019 и ще продължа да се уча от хората, които ме карат да искам да приличам на тях.

Надявам се да съм ви била полезна.

Прегръдки,

Стеф

 

5 стъпки: Качествата, които развих през 2018

Здравейте,

Днес искам да ви споделя как успях да развия у себе си няколко качества (личностни характеристики) през 2018, които знаех, че ще ми бъдат необходими за във всеки аспект от моя живот.

Това са все неща, които в даден момент съм преценила, че ще трябва да развия у себе си ако искам нещата да се получават по един по-добър начин за мен и все неща, които поради някаква причина са ми били неприятни, некомфорти или с други думи – са ме ужасявали.

back-view-beautiful-blonde-567952

1. Първото нещо, което аз направих и което съветвам и вие да направите, е когато планирате своята година, освен списъка с целите, които искате да постигнете, да направите и списък с качествата, които искате да развиете или това са нещата, които изграждат личността ви и ви помагат да се развивате, и да живеете по-добър живот.

2. Изберете си една или няколко ключови думи, по които да се водите. Ще ви дам пример със себе си. Аз избрах думите: търпение, социализация, приемане. И трите неща ми бяха доста трудни и винаги избягвах ситуации, в които трябва да развивам тези качества, защото ме напрягаха, плашеха… изобщо не ме караха да се чувствам добре и предпочитах да си ги спестявам.

achievement-adult-book-1043514

3. Оттук идва и третия ми съвет – започнете да се поставяте в такива ситуации. Ситуации, които ще ви карат да тренирате своята воля и издръжливост, защото преди да приемете и да започнете да развиивате тези характеристики, е необходимо да се случи именно това пречупване, т.е. да посмеете да се впуснете в това предизвителство, вместо да бягате с писъци от него. А Вселената е доста съобразителна и самата тя много бързо ще ви прати точно такива моменти, в които ще ви се наложи да тренирате активно. Предизвикваме всичко, за което мислим.

4. Пишете, схематизирайте и отсявайте. Какво имам предвид? Това, което правих аз в продължение на месеци, беше в един тефтер да разделя стрниците си на две колони. В едната записвах ДРАЗНИТЕЛ, в другата – ПОЛЗА, т.е. в първата колона пишех: какво днес ме изкара извън кожа, кое ме накара да реагирам емоционално, какво ме нарани; а във втората – защо това се случи, защо това ме нарани, защо ме обиди, защо ме накара да реагирам така и какво ми донесе, защо се случи, на какво се опитва да ме научи. Винаги има логика в нашите емоции и реакции. 

ДРАЗНИТЕЛ                                                                                   ПОЛЗА

какво днес ме изкара извън кожа                                         защо се случи това

кое ме накара да регирам емоционално                             защо това ме нарани/обиди

какво ме нарани                                                                          каква е ползата/ причината

 

Когат правите подобни упражнения, свиквате да намирате причината за вашите реакции, вместо да се фокусирате върху негативните усещания, която ви носят. Често в живота си ние реагираме еднакво зле при случването на различни събития и не си даваме сметка, че това е модел, който вселената е създала лично за нас, но не за да ни дразни и наранява, а за да ни покаже, че тук нещо не е наред, тук трябва да се работи, защото има потенциал за израстване на личността.

5. Накрая си запишете победите, защото повярвайте ще ги има стига да се придържали към правилото да се предизвиквате, вместо да бягате. Приемайте всяко нещо, което е в противовес с комфортната ви зона.

achievement-activity-adolescent-347135

!!! Тук отварям една голяма скоба – стремете се тези предизвикателства да са ваши лични такива, а не наложени от някой друг, защото често хората покрай нас ни казват “промени това”, “промени онова”, “бъде по-еди какъв си” – всички тези съвети – в кошчето. Ако смятате, че има резон в техните думи, да – можете да ги вземете предвид, но ако сте наясно, че това са нещата, които на този етап не са адекватни за вас и по-скоро изразяват чужди стремежи – ги пратете на едно много специално място.

При мен тази система проработи през изминалата 2018 година и смея да твърдя, че успях да се науча на приемане, поне в много по-голяма степен от преди. Все още има моменти, в които не мога да упражня контрол върху емоциите си, но отчитам сериозна разлика от преди.

Търпението, което никога, ама никога, не ми е било силна страна, също взе да се сприятелява с трезвата мисъл, че понякога трябва постоянство, за да се изгради нещо значимо. Прибързаните действия трябва да се овадяват за сметка на премислянето. Определено тук отчитам най-голяма промяна.

Всяко едно от тези постижения, мога да защитя с точни примери. Всичко това ще запиша в равносметката за 2018, преди да планирам 2019, за да мога да си спомням и за да имам черно на бяло доказателство за собствените си успехи и предизвикателства.

Надявам се това да помогне и на вас ако все още търсите някаква методология, по която да опитате промяна. Ще се радвам и на вашите съвети!

А сега е време да направим план и за новата 2019 година!

 

Прегръщам ви,

Стеф

 

ВСИЧКО, КОЕТО ИСКАМ ЗА КОЛЕДА [КНИЖЕН ТАГ]

Здравейте, четящи!

Рядко правя тагове, но този много ми хареса и реших да се позабавлявам с него. Видях го от Криси в канала й в youtube – Kristina Z (линк към нейното видео тук).

55c1b456bc93c0f8a9c73a63779586dd

1. Кой герой искаш Дядо Коледа да ти остави под елхата?

Искам Арти. 🤖 Ако сте чели “Генезис” на Бърнард Бекет, знаете кое е това очарователно роботче, благодарение, на което човешкият род … хммм… да речем – бива избит. Разговорите с него биха били невероятни. Докато четях диалозите му с Адам, искрено се наслаждавах на остроумието и интелекта му. Сарказмът, толкова добре подкован, ми пълнеше душата непрекъснато.

Също така, не бих възразила да ми остави и Лизел от “Крадецът на книги” 📚(тази книга няма как да не сте я чели, а ако не сте – засрамете се 😊 ). Това е момиченцeто, което бих си осиновила. Заедно ще си запълваме библиотеката с тонове книги. 📚

2. Кой герой би искала да целунеш под имела?

Стивън Лийдс определено. Бих се омъжила за него (за него и за всичките му въображаеми личности.) Брандън Сандерсън ме спечели с този герой и ме накара наистина да му се възхищавам. Безкрайно различен и очарователен. Неговата дисфункционалност го прави толкова неустоим.

3. Кои са топ 5 книгите, за които си писала на Дядо Коледа? 🎅

За момента искам само 3.

Мечтателя странник – Лейни Тейлър

Музата на кошмарите – Лейни Тейлър

Мастило – Алис Бродуей

4. Организирате таен Дядо Коледа в Хогуортс, какво получаваш?

Мисля, че имам огромна нужда от мислоем. Понякога всеки трябва да разкара част от мислите от съзнанието си и да ги сложи на някое безопасно място. Куп животи може да спаси тази инициатива 😊. Но най-много искам летекод, за да си пътувам навсякъде!

5. С какво животно би заменила Рудолф 🦌 и би искала да видиш на покрива си?

Първо на ум ми идва Хипогриф (добре де… и розов еднорог 🦄).

6. Кои 10 герои ще поканиш на Новогодишното си тържество?

Уве – защото ще скапе настроението на всички, а какво е празник без някой, който да те дразни непрекъснато.

Ари и Данте – защото са незаменими сладури и си ги обичам.

Марк Уотни – защото искам да чуя всички подробности за престоя му на Марс от първа ръка.

Гринделвалд – ами, защото не можете да отречете харизмата му. Освен това ще ни научи как да изнасяме най-убедителните си речи.

Чудовището от “Часът на чудовището”, защото освен, че е прекрасен разказвач на истории, е и психолог, а кой няма нужда от малко психотерапия по време на празниците.

КАЗИМ от “Илумине” – да, да знам, че е ИИ, но аз не съм съвсем с всичкия си така или иначе.

7. Кой герой би бил добър Дядо Коледа?

Хагрид – вие представяте ли си какви неща ще ви оставя под елхата? Дракони, хапещи книги, червеи, гигантски човекоядни паяци … 😊

 

Желая ви една прекрасна Коледа!

Прегръдки

Стеф

Светът е твърде шумен: 5.) 5 неща, които промениха живота ми

the_scars_nobody_sees_by_kelogsloops-db11bjq

1. Научи се сам да грижиш за себе си. „Грижа се за теб“ означава „Контролирам те“.

Понякога хората се чувстват добре, когато някой взима решенията вместо тях. Отговорността пада. Страхът от провал е занижен до степен нула.  Но дори това да ви кара да се чувствате спокойни, не трябва да забравяте, че „грижа се за теб“ всъщност означава „контролирам те“. Грижата, дори и в най-чистата си форма, е вид контрол. Сигурно поне веднъж в живота си сте чували така любимият израз от родителите си: „докато живееш под моя покрив, ще спазваш моите правила“. Грижата е преимуществото във всяка нейна форма. За да подчиниш един човек е достатъчно да му внушиш, че го пазиш. Докато родителят мисли, че подхожда с добри намерения спрямо детето си, той всъщност му внушава, че има нужда от пазител. От някой, който ще поема отговорността вместо него. Затова понякога просто трябва да застане на страна и да остави детето да наложи силата на личността си. Така то ще знае, че е достатъчно силно, за да поеме контрол върху живота си и не е необходимо да преотстъпва свободата си на друг. Защото този друг може да няма същите чисти намерения като родителя.

2. Свободата е отговорност, не даденост.

Колкото и автономна да е свободата, тя е и право, а правото се дава. За да имаш права, трябва да умееш да носиш отговорност. За да боравиш със свободата си е необходимо да си достигнал ниво на адаптивност и умение за правилното й прилагане. Реализирането на твоята свобода не трябва да нарушава реализирането на моята. Свободата не е абсолютна, защото тя носи в себе си отговорността за рамкирането й. Парадоксално е, но ако човек е не може да я сложи в рамка и да й даде насока, просто я изпуска. Доброволно се отказва от нея.

3. Играч ли си или играчка? Спри да влизаш в ролята на жертва.

Отказът от свободата ражда подчинението и властта. Властта е асиметрично взаимоотношение, т.е. балансът на силите е нарушен, което само по себе си е неестествено състояние и предполага срив. Тя действа по правилото на Мечо Пух „Колкото повече, толкова повече“. Налагането на власт предполага зараждане на специфично чувство за могъщество у господстващия. Той приема себе си като едноличен и единствен разпоредител на изборите и действията в живота на своя подчинен. За това е невъзможно властта да бъде спряна отвътре. Ако сте се поставили в състояние на жертва и си мислите, че можете да превъзпитате палача си – грешите. Вълкът от Червената шапчица подлежи ли на превъзпитание? Това е природа. Властта се отнема отвън, т.е. само вие или някой страничен от вас е в състояние да сложи край на порочния кръг. Никой съзнателно не би се поставил в ролята на жертва, нали? Тогава защо имаме толкова примери за хора, които го правят? Съвсем не казвам, че същите сами са си виновни за това, но по правило жертвата се държи по начин, по който прави доминацията върху нея възможна. Палачът й усеща, че ако я нападне, наистина ще й въздейства отрицателно. Затова спрете да се държите като жертва.

452acbe32a4c7fa03aa482e29a2becf8

4. Не се страхувайте от несигурността. Тя улеснява манипулацията.

Какво е манипулация? Ако сте пушачи (пък и да не сте) знаете, че на всяка кутия има надпис „Пушенето убива“. Убива да, но това означава ли, че ще умрете непременно от пушенето? На преклонна възраст Чърчил дава „рецепта за дълголетие“, която гласи в общи линии следното: „легни, когато не ти се седи; почивай; пий, когато ти се пие“. Всички знаем, че е бил и страстен пушач. Ако следваме тези „съвети“ значи ли, че ще доживеем до неговата възраст? Манипулацията е именно това. От една ситуация се взема само една от възможните последици и се представя като единствена и най- страшна. Така всяко предприето действие по отстраняването й, ще бъде приветствано без много уговорки, защото на теб ти втълпено вече чувството за несигурност, за надвиснала опасност от тази страшна последица.

5. Научете се да контролирате емоциите си.

Проекцията на съкровените желания в реалността е пагубна. Когато мисля за това всеки път се сещам за една реклама на паста за зъби. Те, разбира се, всички реклами си приличат. Но в тази конкретно си представете едно тъжно и самотно момче, което пътува в автобуса. Навън вали. Поредната спирка. Момчето поглежда през прозореца и вижда красавица, която обаче не го забелязва. Мислейки колко е жалка ситуацията той се усмихва. Бели и блестящи зъби. В този миг магията се случва. Момичето го вижда и се качва в автобуса при него. Е, цялата тази ситуация няма нищо общо нито въпросната паста за зъби, нито с коя да е друга, но докато гледате, вие не мислите за продукта. Подсъзнанието ви вижда картина и рисува емоция на база видяното. Доказано е, че човек вижда не с очите, а с мозъка си. Зениците са само проводника на информацията. Когато картинката започне да дълбае по емоциите се ражда нужда. Вие искате да изпитате емоцията от видяното. Да не сте тъжен или самотен. Искате красивото момиче да дойде при вас. Подсъзнателно. Затова е необходимо да се научите да разграничавате емоциите от своя вътрешен свят с тези, които можете да получите от външния, т.е. да ви бъдат втълпени. Не търсете копие на Дарси от „Гордост и предразсъдъци“ в реалния живот, защото там няма да го намерите. Неговото място е между страниците, не на автобусната спирка.

 

 

 

 

Светът е твърде шумен: 4.) Всичко е игра на ума.

DSC_0015

„Светът в нашите глави не е точно копие на реалността; нашите очаквания за честотата на събитията се изопачават от преобладаването на емоционалната интензивност на посланията, на която сме изложени“.

Този абзац от книгата на Канеман „Мисленето“ ме хвърли в дълбоки размишления. Ако създаваме света чрез мислите си, какво се случва ако мислите ни са деформирани, т.е. изкривени, преиначени? Ако (или по-скоро следователно на) външни влияния ние възприемаме „натрапени“ мисли, без да можем да ги различим от своите собствени? Каква реалност създаваме тогава? Наша или нечия чужда, приемайки я за наша?

Какво ни определя като личности с позиции? Като пацифисти, вегани, еколози и т.н? Начинът, по който възприемаме информацията за тези неща или по-скоро – начинът, по който ни се предостави конкретната информация. Да вземем вегетарианството като пример. Ако пред вас застанат учени, еколози и т.н. които ви разкажат за тормоза над животните, за това как ние като вид можем да оцелеем и да си набавим всичко необходимо без да се налага да ядем месо, то ние ще бъдем склонни да възприеме казаното от тях като положително.

В същото време, ако пред нас застанат лекари с информация как в болницата е прието дете, което е в тежко състояние, поради липса в организма му на протеин, който може да се набави само от месото, то ние моментално започваме за възприемаме отрицателната страна на вегетарианството.

И така, мнението ни за всяко нещо се определя /варира/ изменя в зависимост от поднесената информация, от нейната интензивност и посланието, което трябва да достигне до нас.

Какво се случва, когато „Как се чувствам относно това“ стане равнозначно на „Какво мисля за това“? Когато ни се предостави избор, т.е. трябва да избираме между две неща, за които имаме оскъдна информация, кое ще предпочетем? Онова, което ще направи аналогия с конкретно наше усещане. Усещане, а не Мисъл.

Нищо не съществува извън качествата, които ние му даваме. Или по-точно, от емоциите, които влагаме в него.

По-нататък в книгата четем, че „човешките същества са измислили представата за риска, за да им помогне да разберат и да се справят с опасностите“, но въпреки реалността на самата опасност, понятия като „краен риск“ или „обективен риск“ са абсолютно неадекватни.

За да илюстрира твърдението си водещият изследването – Пол Словик – предлага две опции за дефиниране риска за смъртността, свързана с отделянето на токсични вещества във въздуха. Единият начин мери риска в диапазон „смърт на милион човека“, другият – „ смърт в милион долара произведена продукция“.  Познайте, при една и съща информация, но поднесена различно, къде рискът натежава?

Какво се оказва – оценката на риска често зависи от изборът на мярка.

Свободният избор на човека е илюзорен. Как да сме сигурни, че това, което избираме, е следствие собствената ни логика, когато само беглата промяна във формулировката на условието, го преиначава?

Възприятието е нож с две остриета. Втълпеното такова те кара да взимаш решения, които мислиш, че идват от теб, но всъщност те са „поставени“ в съзнанието ти, за да изплуват в подходящия момент.

Ако искаш да получиш нещо, ти ще виждаш почти изцяло положителните страни, които съпътстват получаването му. Рискът ще бъде снижен до нулева стойност, а отрицателните страни – пренебрегнати. Крайната (обективна) оценка от ползата на даденото нещо, е изначално изкривена и ти няма как да имаш ясна представа дали наистина получаваш най-доброто.

Погледнато от другата страна на монетата обаче, се замислих как можем да накараме това разминаваме във възприятието да ни послужи положително. Мисля, че познавайки тази особеност на външната среда, ние сме в състояние да накараме възприятието да ни служи, като го изкривяваме спрямо усещанията си.

Когато става дума за личните ни преживявания, всяка негативна мисъл, зададена една идея по-различно, би могла да се превърне в най-добрия изход от трудната ситуация.

Просто пренареди пъзела. Размени словореда. Така негативното състояние ще се превърне във възможност. Изведи актив от проблема. Всичко е игра на ума. Призмата, през която пречупваме събитията е многостенна. Изберете подходящата страна и поемете лъча през нея.

За съжаление (или за радост) емоциите и съответно логиката, не са линейни. Често се налага да гледаме от двете страни на дадено състояние, за да успеем да го видим възможно най-истински. Ако сте в ситуация – избор да приемете дадена работа или да не приемете, то вие преценявате и двете страни на решението. Какво ще се случи ако приемете и какво (в същото време) ще се случи ако откажете. Представата трябва да се срещне някъде и едната страна на монетата да натежи.

Както казахме – всичко е игра на ума. Често решението ни се базира на представена ни по най-подходящият за нас начин информация. Ако я усетим като истинна, т.е. близка до нас и до нашите нужди и убеждения – я приемаме. Ако същата информация ни бъде предоставена, но по начин, противоречащ или в разрез с усещанията ни – ние я отхвърляме. Едно и също съдържание, но в различна форма, предопределя нашият избор.

Ние можем сами да изберем мярката, с която да измерваме рисковете, които поемаме. Ако не мерим провалът в липси и лишения, а в динамика и развитие, то крайният резултат винаги ще бъде положителен. Дори при падение ще имаме възход, защото възприемането ни за провал няма да бъде натоварено с отрицателен смисъл и няма да ни тегли надолу.